Джейн

Четвърта Глава

   Отворих очи! Видях мама и татко.
  -Сестра, сестра! Бързо, събуди се!-казваше мама.
Погледнах към татко и както винаги той плачеше.
-Моля Ви, госпожо и господин Мърси излезте от стаята за да можем да се уверим, че е добре.- каза една жена, вероятно бе сестрата.
-Здравей! Как се чувстваш?-попита ме тя.
-Какво ми има?-когато се опитах да говоря, болката в корема ми стана по-силна. Погледнах към корема си, не видях нищо. Докоснах и разбрах,че има превръзка.
-От три дни сте в кома. Причината е тежка катастрофа. Товарен камион се е блъснал във вашата кола, точно на мястото където сте били Вие. Приятелите ви са с по-малки рани.
-Какво ми има на корема?
-О, стъкло от прозореца до вас ви е броболо корема, но операцията ви мина успешно. Кракът и ръката ви са били смазани от удара. Можете ли да мърдате пръстите на десните си крайници?- каза и дигна одеялото.
Опитах се. И да, можех да си ги мърдам.
  След като ми направи още няколко изследвания някой почука на врата.
-Ще поговоря с тях, че трябва да останеш сама.
-Добре.
   Седях в леглото и се оглеждах из стаята. Погледнах тялото си. Цялата бях в рани десният ми крак и дясната ми ръка бяха гипсирани, но не знаех как изглежда раната от стъкло. Докато аз си оглеждах раненото тяло някой без да чука на вратата влезна.
-Нямам много време, дойдох да те видя.-Луис. Беше той. С гипсирана ръка.
-Добре съм.
-Радвам се-каза и седна на стола до мен. Хвана ми болната ръка и продължи-Знам, трябваше Питър да каже това, но много се срамува от това което стана. Съжелявам от негово име.
-Не знам у кой е вината.
-Трябваше аз да карам.
-"Трябваше"!-повторих аз.
  Вратата се отвори и влезна същата сестра.
-Какво правите тук господине? Моля ви излезте.
-Съжелявам.-каза и излезна.

————————————————————
Здравейте! 😃
Ако ви е харесало моля харесайте и ако има читатели ще продължа да пиша.
Ако коментирате мненията си (независимо позитивни или отрицателни) ще имам на представа бъдещето на "Jane".
Благодаря за отделеното време! 🙏🏻