Джейн

Пета Глава

   След една седмица вече можех да ходя на училище, но бях в инвалидна количка докато кракът ми се оправи.
  Тази сутрин Лола ми помогна да седна на количката и ме буташе до училище. Срещнахме Питър и Луис.
-Как си, J?-попита ме Питър.-Аз...много съжелявам!-наведе глава и погледна към гипсирания ми крак.
-Спокойно Питър, добре съм и стига да ми се извиняваш всеки път когато ме видиш.
  Луис клекна пред мен сложи ръце върху краката ми и каза:
-Изплаши всички ни!
  Сложих ръце върху неговите и смених темата защото още му се сърдех от оная вечер.  
-Как е Лейси?
-Какво!?-изкрещя Питър-Ти. С. Тази. Кльощава. Жаба. ?
-Говориш глупости Питър!-отговори Луис.
-Така ли? На мен никой не ми е звънял през 02:15 сутринта.-притиснах го. Той стана и каза:
-Нито дума за Лейси повече.
И така разговора за Лейси приключи.
Лол ми помогна до кабинета по математика. Часът свърши и излезнах след всички и отидох зад баскетболното игрище където е паркът. Настаних се до едно дърво изкарах книгата "Red queen" и започнах да чета.
  Прочетох около 54 страници когато видях Луис в далечината да се приближава. Опитах се да излезна на пътечката за да си тръгна, но един камък ми се изпречи.
-Мамка му!- изкрещях.
Така и така ми трябваше помощ за това го изчаках.
-Здравей!-каза и мина зад мен.
-Здрасти!
  Помогна ми да изляза на пътеката, но продължи да бута количката.
-Трябва ми помощ по математика. Чух че си била много добра.
-Ъъъ...Чак много не, но разбирам.
-Супер!
И така денят приключи.

————————————————————
Знам малко скучна глава но исках да спестя интересните неща за следващата глава.

Благодаря за отделеното време! 🙏🏻