Джейн

Tрета Глава

От една седмица бях в училище и от тогава не бях виждала готиното момче, разпитах Лола за него, но тя ми каза, че е имало много момчета с описанието което й дадох.
Вечерта Лола ме попита:
-Искаш ли малко да се позабавляваме J?
-Да, но как?
-Питър ни кани в клуба. Онзи който е на две пресечки от тук.
-Ами вечерния час?-попитах я аз.
-Не ми казвай, че никога не си нарушавала правилата.-погледна ме учудено.
-Виж, не знам на каква ти приличам от там, но да никога не съм нарушавала правилата.
-Е, всичко си има пръв път.- каза и ми намигна.
Когато мина 22:00 часа вече ни беше забранено да излизаме. След един час загасихме лампите и излезнахме през терасата. Eдна кола ни чакаше пред пансиона. Лола седна отпред при Питър, а аз седнах отзад. Не видях кой беше до мен, защото беше много тъмно, но чух гласа му-беше готиното момче.
-Хей! Лол, кое е това момиче?- попита готиното момче. Защо нея? Можеше да попита мен!
-Името ми е Джейн Мърси.- представих се разгневено.
-Ааа да, новата Джейн. Луис...- протегна ръка, но аз се обърнах към прозореца и се преструвах, че не съм забелязала.
След като влезнахме в клуба седнахме на една маса и Лол поръча едно шише уиски. Поръчката й дойде и всички започнаха да се напиват.
Защо въобще бях дошла след като аз само седях и си отпивах от коктейла.
Стана ми скучно и реших да потанцувам, както каза Лол бяхме дошли да се забавляваме. Не можех да седя и да се напивам.
Влезнах навътре в тълпата и сложих напитката си върху една маса до мен и потанцувах.
Докато се опитвах да танцувам гледах към масата където седяха Лол и другите с надеждата Луис да ме гледа. Не знам защо гледах само него. "Просто го гледаш Джейн, просто е готин" казвах си.
След десет минути едно момче си сложи коктейла на моята маса.
-Хей, заето е.- казах.
-Знам. Да танцуваме ли?
-Съжелявам, но така съм добре.
-Може да ти бъде по-добре.-когато каза това престъпи две крачки към мен и нас ни деляха само още две крачки.
-Щом така казваш...-казах и потанцувахме.
Той поръча коктейл и за двама ни. Пихме, говорехме и танцувахме. Научих, че се е казвал Паркър и учил в университета "Харбър Бей".
Погледнах часа. Беше 02:14.
-Леле, трябва да тръгваме.-казах повече на себе си отколкото на него.
-У вас ли ме каниш?- попита развълнувано. Сега разбрах-танцувахме защото искаше да спи с мен.
-Не, не!-казах и се засмях-Аз тръгвам, а ти оставаш.
-Нямаше ли да е добре ако бяхме заедно цяла нощ...
-Виж Паркър, беше приятна вечер, но толкова.
Без да се сбогувам тръгнах на път за масата на която седяха Лол и другите, но когато се доближих тях ги нямаше.
Излезнах вън, обадих й се.
Преди да каже "ало" тя каза:
-Джейн как върви с този готиния?
-Лол, къде сте?
-Ааа, ние сме отсреща в онзи хотел с Питър. Луис каза, че ще те наглежда. Заедно ли сте?
-Той си е тръгнал, няма го.
-Тук съм.- каза някакъв глас от входа на клуба. Завъртях глава към гласа. Да, това беше Луис, стоеше облегнат на стената.-Какво си ме зяпнала?-когато го каза осъзнах, че го гледам с отворена уста и не слушам Лол която крещи името ми "Джейн, Джейн!".
-Ъъъ... Приятно прекарване. Чао.
И затворих.
-Че къде отивам?-каза Луис объркано.
-Говорех с Лол.
-Къде отиваше?- смени темата.
Тъкмо отворих уста за да му отговоря, телефонът му звънна.
-Ало, Лейси как си?-пауза-Аз съм пред клуба, нали се сещаш.-пауза-Дойдохме с приятели, сега съм бавачка на едно малко момиченце...- погледна ме сякаш съм пет годишна. Не можех да повярвам, мислех си, че иска да прекараме време заедно, но очевидно Лола го е накарала да остане за мен.
-Аз влизам.-бях много ядосана, как можах да си представя, че най-готиното момче в гимнязията ще иска да си пилее времето с обикновено ново момиче като мен.
Намерих Паркър дръпнах го към тоалетните и му казах:
-Целуни ме!
-С удоволствие.- каза той сякаш знаеше, че ще се върна и започна да ме целува. Не беше първата ми целувка и за това се зарадвах.
Някой отдалече крещеше името ми "Джейн, Джейн", гласът все повече и повече наближаваше. Но това не беше пречка да се целувам с богаташче.
-Джейн! Дже...-каза гласът и преседна. Беше много близо.
Избутах Паркър и когато го погледнах цялата му уста беше червена от червилото ми. Щом неговата беше такава даже не можех да си представя своята уста, но това не ме притесняваше.
Огледах се и когато се обърнах на ляво видях Луис.
-Аз си мислех, че...-каза той и изглеждаше шокиран.
-Луис...-само това беше. Нямаше нищо друго за казване.
-Чакай, ти да не си имала гадже? О, боже!- Паркър наруши тишината.
-Не говори глупости!-изкрещях се аз.
-Джейн, идваш с мен! - Луис говореше толкова изнервен, но не разбирах защо, нали аз бях малката пикла за него.
-Тръгвай си Луис. Лейси със сигурност те чака у тях.
Хвана ръката ми и ме бутна зад себе си след това се приближи при Паркър и му прошепна нещо на ухото. Не чух. Когато се отдръпна от него си мислех, че тръгваме, но той удари с юмрук по челюстта на Паркър.
-ЛУИС!!!- изкрещях се.
Минах между тях и зашлевих шамар на Луис, не за да го заболи, а за де са съвземе.
Качихме се в колата. Никой не говореше. Той врътна ключа и запали двигателя на колата. Караше като обезумял.
-Луис, спри!-първия път казах бавно- Луис, по- бавно!- втори път пак бавно-ЛУИС, ПО ДЯВОЛИТЕ СПРИ КОЛАТА!!!-третият път вече крещях.
Внезапно спря на паркинга на една затворена бензиностанция.
-Ти добре ли си бе човек!- крещях директно в ухото му.
-МЛЪКНИ ВЕЧЕ! Ако не бях дошъл на време кой знае какво щеше да направи с теб. Не го познаваш, момиче.
-Добре, беше ми бавачка, но сега слизам и си уволнен.-Не беше време за шеги, но бях ядосана, просто не исках да си го изкарам на него.
-Къде отиваш в 02:30 сутринта, за бога!
Не му отговорих. Вместо това взех от задната седалка якето си и телефона и започнах да тичам. Разплаках се от гняв. Той търчеше след мен.
-Джейн, спри!
-Влез си в колата и карай!
-Не мога да те оставя.- каза и спря, не чувах стъпките му.
Една кола се приближаваше, излезнах на пътя и спрях колата.
-Може ли да ме закарате до "Кълвър Крийк"?
Попитах една жена беше около тридесет годишна.
Луис се приближи и каза.
-Извинете госпожо. Сестра ми малко се напи.- Не беше вярно. Е, да не бях на сто процента трезва, но не съм и пияна.
-Разбирам...- каза жената и си тръгна.
-Какво правиш, по дяволите?-гледах го в сините очи докато говорех.
-Ще те закарам аз за да знам, че няма да се върнеш при онзи тип.
-И утре е ден.- Това означаваше, че и утре съм в клуба с Паркър, пък и имах номарът му.
-Джейн качвай се в колата, не ме принуждавай аз да те кача?
-Луис тръгвай си, близо сме до пансиона, нищо работа да се прибера.-спрях да му крещя.
-Ти ме накара.-каза и направи крачка към мен, а аз направих две назад, но той ме хвана дигна ме и ме сложи отпред, закопча колана ми и заключи вратата.
Завихме от кръговото, но не към пансиона.
-Къде отиваме?-попитах го.
-Лол ни чака.
Спряхме пред един хотел. Лол и Питър ни чакаха там. Лола се смееше като напушена, а Питър я гонеше. Слезнахме от колата.
-Аз ти казах Питър, те се харесаха.- Лол говореше на Питър.
-О, н...- Луис ме прекъсна. Уви ръка около мен и ме дръпна към себе си.
-Харесахме се и още как.
-Какви ги говориш?- избутах го. И го ударих с лакът по корема. Не реагира, но мен ме заболя.
-Беше шега за Лол, нямаше нужда да ме удряш.
-Искам да се прибирам!-казах го на себе си, но всички ме чуха.
-Тръгваме!- каза Луис и ми отвори предната врата, а аз отворих задната и седнах отзад.
Караше Питър, Лол седеше до него, аз и Луис бяхме отзад. Питър беше пиян както и Лол.
Питър караше и на двете платна. Беше много пиян. Даже не спря на един светофар, макар че светеше червено. На следващия светофар пак не спря и пак светеше червено.
Гледах от прозореца и видях един камион да се приближава с бясна скорост. Изкрещях! Чух писъци сред своите. Колата спря и никой не мърдаше, очите ми бяха затворени.
-Трябва да излезем от колата!-изкрещя Питър.
Опитах се да помръдна. Не можах! Десният ми крак и дясната ми ръка бяха заклещени от удара и усещах ужасна болка в корема си.
-НЕ МОГА ДА ИЗЛЯЗА!-изкрещях се изплашено и заплаках от страх. Коремът ме заболя ужасно когато изкрещях. Луис се обърна към мен ококори очите си изплашено. Още не бях погледнала какво ми е.
-О, боже! Джейн... -каза и сложи едната си ръка върху бузата ми.-... не мърдай и не гледай надолу.
-Какво ми има, Лу...- гласът ми преседна. Болката в корема ми ме пронизваше.
-Добре си, Джейн. Просто си се приклещила, ще се измъкнеш.-лъжеше!Разбрах защото ме гледаше с ужас.- Викнете линейка, пияници такива!
Питър звънна на някой. Най-вероятно в бързата помощ. Болката беше непоносима. Очите ми се затваряха.
-Не, не, не! Остани с мен Джейн, не затваряй очи.
Но затворих и си казах "ДОТУК!".

————————————————————
  Благодаря за отделеното време! 🙏🏻
Моля за мненията ви!