Famous Problems ∞ h.s

Петнайста глава

Минутното мълчание ми се стори като цяла вечност. Не издържах под това напрежение.

-Не е нужно да ми казваш сега.. Или да искаш да си с мен.. Просто искам да е ясно това.. Между нас.-обясних със видима несигурност.

Той продължаваше да мълчи и да ме пронизва с поглед. Кажи нещо..
Сметнах, че за да мълчи така, явно отговорът няма да ми хареса. Въздъхнах, опитвайки да скрия разочарованието си и с ленива походка се отправих към вратата, където Хари стоеше. Застанах пред него, намеквайки че трябва да се мръдне, за да изляза, но той упорито си стоеше пред нея и не сваляше очи от мен. Не разбирах какво правеше.

-Искам да.. Изляза, моля.-забих поглед в краката си.

-Никъде няма да ходиш.-стъписано вдигнах поглед, но нямах време дори да му кажа и дума.

За секунди той промени позициите ни - хвана ме през кръста и ме опря до вратата, а той застана пред мен. Само момент, в който да си поема въздух, и устните му се разбиха в моите в доста настоятелна целувка.

-Искам те.. Повече отколкото съм искал някоя друга..-издиша в лицето ми, освобождавайки пеперудите в корема ми.-Искам да съм с теб, Бека. Много, много искам.

Не помня да съм се усмихвала толкова широко и истински в скоро време. Дори не знаех колко наистина го харесвам до момента, в който ми каза това сега, че ме иска толкова много..

Вплетох пръстите си в тъмните му къдрици, придърпах лицето му към своето и отново слях устните ни. Неговите ръце се плъзнаха по гърба ми, покачвайки се нагоре към врата ми. Постави ги там и се притисна в мен дори повече. Неволно издадох тих стон и той издиша в отговор. Изведнъж устните му напуснаха моите, но веднага започна да оставя целувки по врата ми, челюстта, бузите, отново устните и пак, и пак.. Ако продължаваше така колената ми съвсем щяха да омекнат и щях да се свлека на земята, но ръцете на Хари стигнаха бедрата ми, вдигайки ги леко и ги обви около кръста си, задълбочавайки целувката още повече. Можех да го целувам вечно...

Но заради недостикът ни на въздух се принудихме да се отдръпнем за няколко секунди един от друг.

-Ще излизаш ли все още с Люк?-въпросът дойде от никъде. Погледнах го леко объркано.-Щяхте да ходите.. На среща, нали така?

Кимнах, преглъщайки. Усещах под настоятелния му поглед, че трябва да му отговоря.