Under Your Control (Harry Styles Fanfiction)

1. Новото момче.

- Рооуз, развълнувана ли сии? - крещеше най-добрата ми приятелка Ейми.

- Да съм развълнувана за кое? - попитах объркано аз.

- Как за кое? Ще имаме нов ученик, може да е хубав. - каза ентусиазирано тя.

- Ох, знаеш ,че не ме интересуват момчетата, Ейми.- Казах ѝ, като влязохме в училище.

Отидох до шкафчето ми и си взех нужните неща за часа. Затворих шкафчето и се запътих към стаята.

Точно тогава, видях новото момче да влиза през вратата на училището.

Бях изненадана от безупречната красота на момчето пред мен.

Изглеждаше на около двадесет години. Имаше дълги, черни мигли около пленителните си зелени очи. Плътните му устни леко се разделяха, докато вървеше. Разрошената му тъмна коса, беше заметната над челото и накъдрена около ушите му. Имаше силна, изразителна челюст, която беше стисната здраво.

Звънеца би.

Както и да е, влязох в стаята и се приготвих за часа.

Ейми също дойде и седна до мен.

- Чудя се как ли изглежда новото момче? - попита тя и точно в този момент той влезе през вратата.

- Мисля , че вече разбра. - казах ѝ аз. Тя ме погледна учудено и аз и посочих с поглед момчето до вратата.

- Майчице мила! Този е Бог! - извика тихо тя, а аз само се засмях.

Не бях от момичетата които мислят само за момчета и купони и там подобни. Аз обичах да чета книги, да се разхождам в парка или в гората, да наблюдавам природата и да рисувам. Това бях аз...обикновено, скучно момиче. Бях със светло кестенява коса и сини очи. Бях висока 173 см. и съм на 19 години.

Часа започна и новия ученик , чието име още не знаех, седна точно пред мен, но беше доста висок и нищо не виждах. Опитах се да се изместя настрани , но той също се измести.

Но?

Този играе ли си с мен?!

- Ъм..извинявай..-потупах го леко по рамото и той се обърна като ме погледна с дълбоките си изумрудени очи.

- Проблем ли има? - попита ме той. Гласът му беше дрезгав и доста..секси.

-Ами, всъщност, да. Не мога да виждам, може ли да се преместиш малко настрани? - попитах срамежливо аз.

-Не, така ми е удобно. - Отговори ми той и ми обърна гръб.

Но? Как смее?!

Както и да е, оставих го да победи този път и се облегнах назад.

Изглеждаше ми някак мрачен и потаен. Привличаше любопитсвото ми.

Минаха 3 часа и вече беше голямо междучасие.

С Ейми слязохме долу в столовата и седнахме на една маса и си поръчахме картофки.

След около минута вратите се отвориха и всички се обърнаха да видят. Вътре влезе новото момче.

Чертите на лицето му бяха твърди, както по-рано и веждите му смръщени.

Всички се взираха в него втренчено, сякаш току-що е убил някого пред очите им. Той не им обърна никакво внимание, а вместо това просто отиде до една от празните маси и седна. Без храна и без да направи нищо, просто седна на стола и се загледа в стената...?

Това хич не е зловещо...

Ейми ми говореше за нещо , но не я слушах особено. Бях фокусирана единствено към момчето с кестенявите къдрици.

- Eхоо, Земята до Роууз. - Ейми мяташе ръка пред лицето ми и се усетих и я погледнах.

- Какво толкова се замисли? - засмя се тя.

- Оу мислих си за една книга която прочетох снощи. -излъгах аз.

- Пф, скука.- изяде последното картофче от чинията си и станахме.

Погледнах към мястото на новото момче, но него го нямаше? Странно до минута беше тук?