Under Your Control (Harry Styles Fanfiction)

4. Това не съм АЗ.

- Съжалявам , Роузи не мога да ти кажа. - отговори след което се отдръпна от мен, върна се по улицата от която дойдохме и просто изчезна...

Въздишах и се облегнах на стената и потънах в мисли. За какво говореше Хари? Какво му стана изведнъж? Защо си тръгна толкова внезапно и изчезна в секундата в която зави обратно? Имах толкова много въпроси , а нямах никакви отговори.

В крайна сметка реших да се връщам обратно по пътя си към училище, тъй като избягах когато следях Хари. Надявам се да не съм си навъртяла проблеми.

Върнах се в училището и всички ме гледаха странно, може би защото аз бях единствената която застана между Хари и Бен. Минах покрай взиращите се в мен съученици и се запътих за следващия ми час, но когато влязох в стаята , чинът на Хари беше свободен. Седнах до Ейми и отворих учебника си и почнах да чета за да се разсея от всички въпроси атакуващи малко останалия ми ум.

Не знам какво ме привлича толкова у него. Толкова е мистериозен, загадъчен , тайнствен, объркващ, неразгадаем и....учебника! Роуз четем учебника , забрави ли? Целта ни беше да не мислим за него , а върху учебника. Ох умът ми тотално ме напуска , почвам да водя война с умът си като разговарям със себе си. Учебникът! Правилно..да. Почнах отново да чета по учебника като се опитвах да се съсредоточа върху написаното , а не върху това което си мисля. Може утре като го видя да се опитам да говоря с него, разбира се ако е в настроение. Другото ми аз ме попита той кога всъщност е в настроение, но правилния въпрос е как да разбера в какво настроение е сега като той си ги сменя като ностни кърпички ! Какво правя сега? Отново мисля за друго. Е , поздравления Роуз вече си по-луда и от Хари. Мисля , че лудницата беше наблизо, мога да я посетя. Господи! Съсредоточи се върху учебника!

- Роуз, добре ли си правиш странни физиономии и сякаш се караш със себе си наум? - попита ме Ейми и аз я погледнах като видях отражението си в прозореца и избухнах в истеричен смях , а след като видях шокиращата физиономия на Ейми се търкалях мислено по пода. Леле наистина трябва да направя едно гости в близката сграда.

- Роуз? Чувстваш ли се добре, наблизо има една сграда в която биха ти помогнали.

Да, явно не само аз си мисля , че съм за там. В това време Хари влезе в стаята и веднага усмивката ми стана сериозна. Прочистих гърло и се облегнах назад.