Under Your Control (Harry Styles Fanfiction)

3. Спипах те.

На следващия ден.

Влязох в училище и тръгнах към шкафчето ми. Взех си нужните неща и се запътих към стаята. В момента в който направих крачка за да вляза в стаята , усетих как някой грубо си блъсна рамото в моето. Погледнах настрани и видях Хари.

Какво му е ?

Вчера беше мил, а сега е груб?

Реших да го оставя и се запътих към чина си , Ейми вече беше заела своето място и реших и аз да заема своето на седалката. Хари седна до мен на съседната редица , вдигайки си краката на чина в обичайната му поза.

Часа започна , следователно реших да не го зяпам повече и погледнах към вратата която беше отворена от преподавателя. Тя застана пред голямата бяла дъска и започна да пише заглавието на урока , както и аз в тетрадката си. С периферието си усещах как Хари постоянно ме гледаше, игнорирайки преподавателя и щом го поглеждах той прехапваше устни и поглеждаше напред. Ухилих се самодоволно при това и забелязах , че Ейми ни гледа, и тя също се хилеше самодоволно, но това не спря Хари да ме оглежда.

- Г-ин Стайлс , какво толкова гледате настрани?- попита го учителя.

- Нещо по-интересно от тъпия Ви урок. - каза му Хари без дори да го поглежда , при това целия клас погледна към мен и цялата се изчервих. Нямах търпение да свърши този час, както и следващия , и следващия и по-следващия и така до края на деня, но разбира се живота винаги ми се смее насреща за това не бяха минали и 15 минути от часа...времето сякаш беше спряло и единственото което се движеше бяха очите на Хари по лицето и тялото ми.

И това беше супер неловко.

Неусетно часа свърши...кого залъгвам, това беше най-дългия час през живота ми. Взех си нещата и бързо излязох от стаята , но усетих как бях притисната на стената. Погледнах нагоре и познайте...да, Хари. Разбира се. Беше се ухилил до уши и ме гледаше с красивите си зелени , прекрасни, дълбоки, изумрудени очи. Чакай, какво? Не, не, не ! Хари не ме превлича! Нито очите му! Но са толкова зелени.. та да, както казвах , не ме превличат !

Да.

Избутах го назад и си продължих по пътя.

- Ей, вече сме недостъпни. - засмя се той, но игнорирах изказването му.

Той ме настигна и ме хвана за ръката , като ме погледна. - Хей, добре ли си? - попита загрижено и аз му отговорих с просто да , като продължих пътя си.