Under Your Control (Harry Styles Fanfiction)

6. Ще ме убиеш ли?

Час по-късно.

- Време е за ставане, сънливке. - чух гласа на онзи зловещ старец. Отворих очи и се огледах . Още бях в тази огромна стая. - Ще те преместя на сигурно място  , където няма да можеш да избягаш и където никой не може да те намери. - каза той като не забрави да добави онази зловеща усмивка. Той ме хвана грубо за ръката и ме завлачи през големия коридор и слязохме по множество стълби след като забелязах голяма , метална врата с много ключалки.

Какво по дяволите? К-какво е това място?

Алберт или както аз го наричам зловещия старец ме бутна към голямата метална врата , която току-що бе отворил и ме завлачи надолу по още стълби.

О Боже мой!

 К-какво е това място наистина?

 Беше пълно с мръсни килии и имаше хора в тях , които изглеждаха наистина  ужасяващо, пребити, кървясали , някои от тях даже не изглеждаха живи. Зловещият старец отвори друга врата , която беше в дъното на тази стая , малко по-отдалечена от килиите и ме блъсна в стаята която стоеше зад тази врата. Беше празна, студена , гнусна и мрачна , приличаше на мазе. Мазе , което изглеждаше като някой средновековен затвор. На четирите стени бяха заковани метални окови. Във въздуха се носеше противна миризма на урина и Бог знае още какви други неща, а от голяма дървена кутия, поставена в ъгъла , се чуваше непрестанно бръмчене. Стареца влезе след мен и се чуваха писаци из другата стая , но щом затвори вратата всички звуци просто замряха. Очевидно  стаята беше звукоизолирана и от нея не можеше да се избяга.  Нямаше ключалка или дръжка от тази страна на вратата. Това значеше , че заключат  ли те вътре , няма реален шанс да се измъкнеш , освен ако някой не ти отвори.

- Какво правя тук? - попитах изплашена.

-  Вече ти отговорих на въпроса. Ти си моята стръв.

- Стръв за кое?

- Задаваш много въпроси, малката . Просто млъкни и бъди добро момиче! - Извика ми той в лицето и се беше втренчил в мен , зловещо, естествено.

- Някой ще ме спаси и ще си платиш за това.

- Точно на това се надявам, Роузи, надявам се малкият ти разкошен приятел , именно Хари да дойде и да те спаси.

- Хари ли ? Откъде го познаваш? - попитах учудено. Явно този мъж знае доста неща за мен или поне така си мислех, или поне той така ме караше да си мисля.