Under Your Control (Harry Styles Fanfiction)

7. Какво е това място?

*След известно време*

Отворих бавно очи, главата ме болеше много и зрението ми беше много замъглено. Опитах се да се огледам и...о не. Познавам това място. Бил съм тук преди. Бях отново заловен в имението Ричърдсън и се намирах в старата си килия. Огледах се наоколо за Бен , но него го нямаше.

- Колко е малък света. - засмя се Ричърдсън и до него застана Бен и ме гледаше с прехапани устни. - Браво, Бени, добра работа, не очаквах да се справиш с тази задача. Заслужи свободата си. Можеш да си вървиш. - каза Алберт и не можех да повярвам на ушите си. Или пък можех, бях достатъчно глупав за да се доверя на този измамник, разбира се , че ще ме измами отново. Погледнах към Бен изпълнен с омраза.  Алберт отиде за нещо и ни остави сами.

-Съжалявам, Хари, но такъв е животът, едни печелят, други губят. Важното е как ще си изиграеш картите накрая, радвам се , че въпреки всичко ти пак реши , че можеш да ми се довериш. Хах, глупаво е , не мислиш ли? Кой ще се промени за един ден и ще тръгне да прави добро. Е, беше ми приятно да те познавам, късмет, Хари. - след като каза това , той просто ми обърна гръб и тръгна. Започнах да блъскам по решетките , но той дори не трепна за да се обърне. Кълна се , ако имам реален шанс да се измъкна от тук , наистина ще го убия. Бавно и мъчително.

Алберт се върна пред килията ми и ме погледна ухилено.

- Нямаш си и на идея колко се радвам да те видя отново, Хари. Липсвах ли ти? - засмя се този шибаняк и ме гледаше с насмешка . - Забавно е как си решил , че можеш да избягаш от мен и да си живееш жалкия живот. Даже си си намерил момиче виждам. Сладка е.

- Къде е Роуз? Какво си ѝ направил? - попитах заплашително.

- Уоу, все този заплашителен тон. Не се притеснявай. Още нищо не съм ѝ направил. Но само почакай. Тя ще е твоето наказание, че избяга от мен. Имаше своя момент на свобода, хубавите моменти се случват за кратко. - каза негодникът и отиде към метална голяма врата. Щом я отвори , влезе вътре и замъкна момиче извън стаята. Щом погледнах момичето ми прилоша. Това беше Роуз. Леле , изглеждаше ужасно. Беше рошава, очите ѝ бяха кървясали и подпухнали, цялата трепереше и плачеше. Лицето ѝ беше бяло като платно и имаше торбички под очите. 

Можете да си представите какъв ужас и страх е преживяла.

- Какво правиш? Пусни я , тя не ти е нужна, остави я да си ходи. Не я замесвай в това. - бях се изправил и хванал решетките.