Навън цареше хубав пролетен ден. Птичките не пропускаха и миг без да огласят с чудните си песни. От Севера духаше лек, прохладен вятър, който събаряше вече разцъфтелите венчелистчета на розовите дървета сакура.
Колкото и слънчев ден да беше тогава обаче, някъде в град Пусан, за едно момче, на име Jeon Jungkook, далеч не беше така. Едва 16 годишен той вече си мислеше, че иска животът му да приключи. И за всичко бе виновно семейството му. Вярно, бяха богати, не оставаха гладни, нищо не им липсваше. Или поне що се отднася до материалното.
В това семейство липсваше любов. Нещо, което най-младият член на фамилия Jeon желаеше
Най-възрастният, бащата, беше работохолик. Случваше се често да не се прибира, за да поработи ”още малко”, искащ да поддържа отличните си доходи. Съпругата му обаче не смяташе парите за нещо изкарано с много труд. Що се отнасяше до това всъщност, госпожа Jeon попиляваше всичко в скъпи дрехи и бижута, понякога дори в компаньони. Yup, на тази жена ѝ липсваше всякакво внимание. С това си позволяваше да води всякакви чужди мъже в имението, веднага щом ѝ се отдаваше възможност.
Сина им, Jeon Jungkook, бе свидетел на всичко това. Още от тогава се бе отвратил от женския пол.
