Jungkook's POV
-Мхх-размърдах се неспокойно,на и без това неудобните седалки,мъчещ се да игнорирам досадното звънене на телефона ми. Исках да поспя поне още малко преди да се прибера в новия си дом. Да. Вече за такъв считах апартамента на Те. И не само,защото не исках да се прибирам в имението. Техюнг наистина се бе постарал през последните няколко дни,колкото и малко да са те,да ми създаде приятна атмосфера и уют. Въпреки,че за това ми беше нушен само и единствено той.
Протегнах ръката си,претърсвайки съвсем внимателно,естествено за да не събудя годеника си,за телефона,установявайки,че той изобщо не е на задните седалки. Явно трябваше да се мъча да се протягам и към предните.Изпъшках недоволно и се изправих,откривайки изцяло голото си тяло,което до преди малко беше завито с якето на любимия ми. Оставаше ми само още малко да го стигна,за това леко вирнах дупето си нагоре,най-накрая стигайки вече не звънящия телефон. Късно,Джунгкук,късно.
Готов да върна телефона там където си беше и да се върна в прегръдките на Тете,тох взе че звънна повторно в ръката ми.Узпуфтях раздразнен,вдигайки без да си правя труда да погледна кой изобщо ме търси.
-Да?-попитах учтиво с все още извесната доза на раздразнителност в гласа ми,който всякаш идеално се допълваше и със сутрешната си дрезгавост
-Джунгкуки,мили?-мамка му...-Къде си,отдавна не си се прибирал,с баща ти започваме да се притесняваме за теб-лъжа...голяма,но въпреки това трябваше да отговоря и да се върна поне за малко в именито... Колкото и да не исках. Особено след,като сигурно щях да се засека и с Юнги
-Аз,ъм-не знаех какво да кажа,а ако изръсех изведнъж "Съжалявам,прекарах няколко дни с гаджето си,което всъщност е момче,защото тъпия иконом ме изнасили и сега сме голи в колата му,защото го направихме" нямаше да мине особено...
-Джунгкуки? На телефона ли си?
-Мх,а да,да,след час-два ще съм си в нас-може би повече. Исках да прекарам още време с Техюнг
И като си помислих за него. Скоро усетих как тежката му и голяма ръка се стоварва в силен шамар върху едната ми буза на задника ми,което само доведе до мой стон.Право в слушалката на телефона.
-Джунгкуки,какво беше това? С кой си?-мамка ти,омръзна ми да се правиш на загрижена
-С никой не съм,чао!-отрязах я бързо и затворих,обръщайки се мигновено към годеника си с почти ядосан поглед. Все пак никой не знаеше,все още,че сме заедно. А ако майка ми разбереше по този...шибан...начин. По телефона. Заради мен самия. И малката ми устичка,която не може да сдържа стоновете. Щеше да е просто брутално. На мига щяха да дотърчат тайни агенти,които да ме разделят с Те и да ме накарат да се прибера,а него да отведат в някаква тъмна стая,където да го измъчват и накрая да го убият. Добре де,може и да преувеличавам,но това е майка ми все пак!
-Кой беше,зайко?-пълния ми с любов поглед веднага застана на мястото на разярения само при чуването на новия ми прякор от снощи.Усмихнах се и поклатих отрицателно глава.
-Майка ми.Иска да се прибера-изрекох може би не чак толкова заинтересовано,докато се опитвах да легна отново в обятията на Те,който пък ме прие с удоволствие,веднагически улавайки ръката ми,на която беше сложил пръстена от снощната ни вечеря,започвайки нежно да я милва
-Как може да е толкова красиво?-зададе въпрос,който не схванах много добре и на,който определено не дадох отговор.Единственото нещо ,което направих беше да вдигна главата си и да слепя устните ни в бавна и не много траеща,но все пак казваща много,целувка.
БРАААТ,МЪРЗИ МЕ...
