Jungkook's POV
-Но,Тетеее,не искам да се прибирам още.Да се поразходим още малко,моля те!-вече може би 10 минути се умолявах,лигавих,подмазвах и целувах най-спонтанно бъдещия си съпруг,само за да не се прибера толкова рано,но той беше на друго мнение
-Но,Кукиии,ако не се прибереш сега ще си имаш повече проблеми,от колкото до момента.А и утре трябва да отидем на училище,сигурно вече имаме много отсъствия-разбира се,той не оставаше по-назад с лигавите изцепки,но може би и до някъде беше прав. Така де,само за училището. На него това му беше последна година и ще е доста проблемно ако не се появи за изпитите си
-Офф,добре,но само заради теб. Само заради изпитите ти-усмихнах му се накриво,преди това намигвайки му и тръгвайки напред,в посоката към имението
Някъде отзад чух смеха и стъпките му. Подразбра се,че явно искаше да ме изпрати до нас,но аз просто трябваше да продължа да се лигавя. Обичам да се лигавя!
Облизах устните си,прехапвайки ги и рязко спирайки,накрая усещайки как тялото му се забива в моето. Залитнах малко,но все пак успях да се задържа на краката си и да се обърна,едвам сдържащ смеха си
-Яя,ти къде си тръгнал? Нали искаше да се прибираш,защо идваш след мен,а?-накрая не се сдържах и просто изпуснах смеха си,поглеждайки в страни,опитвайки се да се поуспокоя малко и да си задам малко по-сериозно изражение,но не се получаваше
-Идвам с теб-каза просто така с лека усмивка
-Че защо? Не съм малък,мога и сам да се прибера-побързах да прехапя за пореден път устната си,заради новата доза смях,която също бях напът да изпусна
-Идвам с теб-повтори и ме хвана за ръката,като преплете пръстите ни. Нямах нищо против,но просто исках да продължа малкия цирк,който почнах да разигравам.
Дръпнах ръката си рязко от неговата,така всякаш не искам да ме докосва и застанах "ядосан" пред него,скръствайки и двете си ръце пред гърдите,готов да кажа нещо,но той ме изпревари. Така де,не каза нищо,само ме хвана през кръста,вдигна ме и започна да ме носи на рамото си към имението.
-Яяяя,пусниме.Как смееш да ме докосваш? Помооощ!Отвличат ме!-през цялото,време,в което крещях по улицата не спирах да се смея с цяло гърло и да ритам с краката си във въздуха
-Тихо!-заповяда ми Те,също смеещ се и удряйки ме отново по задника. С това смеха ми секна,защото доста често започваше да го прави,а аз всеки път се изчервявах. Добре,че не можеше да ме види сега,защото просто изгарях.
-Ха,защо млъкна така изведнъж,зайо?-не исках да давам отговор. Това само щеше да ме накара да се изчервя повече,ако изобщо беше възможно. Но така или иначе се случи,въпреки,че не знаех колко съм червен,просто го усещах и това е само,защото той пак го направи. Пак ме удари...по задника. А аз. Мх,аз само изскимтах и без да казвам нищо се размърдах неудобно на рамото му,за да ме свали. Така и не го направи. Не и докато не стигнахме до там,където живеех. Не му ли тежах до сега?
-Зайко? Не забравяш ли нещо?-бях напът да се прибера,когато той ме подсети. Усмихнах се и се приближих към него,поставяйки малка целувка върху устните му. Или поне аз си мислех,че е малка.
Техюнг обхвана нежно кръста ми,притискайки се внимателно към мен,както и устните си към моите,още повече,леко по леко задълбочавайки
И тогава телефонът ми звънна...
-Тц-изцъках недоволно отделяйки се от Тете,вадейки телефона от джоба си,този път поглеждайки кой ме търси. "Мама" беше изписано на екрана. Проклет да съм изобщо не се съобразих,че сме пред нас.Погледнах към втория етаж,към прозореца на спалнята на нашите и майка ми беше там,гледайки ме,пронизвайки ме с поглед.
Преглътнах тежко,хващайки ръкава на горницата на гаджето си,плъзгайки по телефона към зелената слушалка,все още гледащ към майка си
-Д-да,мамо?-долната ми устна започна да трепери,за което я прехапах,опитвайки се да не заплача
-Джунгкуки,мили,ще бъдеш ли така любезен веднага да влезеш вътре? О и...покани приятеля си,искам да се запозная с него-каза съвсем бавно срещу ухото ми,от другата линия и затвори,отръпвайки се от прозореца...
TЪН ТЪН ТЪЪЪН
АВЕ НЕ ЗНАМ АМА ТАЯ ЖЕНА Е ПОСТОЯННО НА ПРОЗОРЕЦА XDD
