Г.Т.КУКИ
Продължаваше и продължаваше все по-упорито да прикрива възбудата си.Вече наистина започваше да ме дразни.Отказах се.Седнах си обратно на мястото,въздишайки тежко и заглеждайки се през прозореца,след което усетих погледа му върху себе си,или по-скоро видях отражението му в прозореца
-По-добре си гледай пътя-казах спокойно,затваряйки очите си готов да си поспя малко,но веднага след това колата спря
-Пътят не е по-сладък от годеника ми...-натърти ясно на "годеника" и след това усетих тежината на тялото му върху моето,но...не си и направих труда да си отворя очите или поне да си извъртя главата към него.Инат съм си.Не стане ли на моята веднага,ще трябва да се потрудиш после.А точно сега исках да видя до къде може да стигне Техьонг.
-Хайде де,инато зайче-прошепна в ухото ми,бавно сваляйки седалката надолу,а мръснишката му усмивка сигурно можеше да се усети от километри-Нали искаше да си поиграем...-облиза и захапа мекия крайчец на ухото ми.Едвам успях да сдържа стона си.-Не ме карай да те чакам да се съгласиш,иначе няма да бъда толкова мил-не знам дали това трябваше да е заплаха,но донякъде подейства,защото накара цялото ми тяло да потрепери и не само от лекия страх,който изпитах,но и от възбудата,която започваше леко по-леко да ме завзема повторно тази вечер.И то само заради гласа му. И ВСЕ ПАК.Трябваше да удържа на своето Няма да се дам толкова лесно. Иии разбира се той трябваше да опровергае това. С целувка. С целувка,на която знаеше,че няма да мога да устоя и накрая ще му отвърна. Така и стана. Отвърнах му. И точно когато го направих той се отдръпна. Ясно.Сега си го връща,а? Е,няма да стане. Само аз имам правото да го измъчвам по този начин. Така че го хванах за едната яка и рязко го дръпнах към себе си,грубо разбивайки устните ни.Те обаче отново не беше на моето мнение и се дръпна
-Какво си мислиш,че правиш,зайо?-погледна ме изненадващо сериозно,но си пролича ,че изобщо не е сериозен.Защо ли?Зайо...Той ме нарече "зайо"-Първо ме съблазняваш,после спираш,след което не ми обръшаш внимание и се правиш,че ме няма,а сега ме целуваш-след всичко,което си издума,сладичко,се засмя също толкова сладко и притисна тялото си в моето,а аз. Аз най-накрая отворих очите си и го погледнах,безмълвен.
-Няма ли да кажеш нещо,зайо?-бяхме заключили погледи един в друг.Не смеехме да погледнем в страни или някъде другаде.Не искахме
