/Г.Т.Те/
Не се сдържах просто,той беше толкова сладък.И то само докато опитваше от любимия си десерт.Не осъзнавах,че го зяпам повече от колкото трябва и че той е спрял да яде,само за да ме погледне с учудване.Тогава моментът ми се стори просто идеален. Станах и внимателно се приближих до стола му. Застанах на едното си коляно и извадих малка кутийка от джоба си. Усмихнах му се и разтворих кутийката,разкривайки съдържанието ѝ,а именно,пръстен.
-Джон,Джунгкук... Би ли приел да бъдеш мой за винаги... Като приятел,гадже и... Съпруг?-попитах го. Сега остана само да разбера отговора му. Толкова много исках да го рабера,но той само си стоеше на среща ми и се усмихваше. Какво означава това? Да или не? Мамка му хайде де,не издържам вече
Стоях си. Все още клекнал пред него и очакващ отговора му,но така и нищо не се случваше. Накрая...той просто клекна пред мен и ме целуна. Внимателно и нежно. Това да ли е? Ъгх...защо просто не си каже с думи? Исках да прекъсна целувката,само за малко,само за да разбера какво ще каже,но нежеланието беше по-голямо. Не исках да прекъсвам допира на сладките му,меки устни. Оставих го да се наслади на целувката,е не че аз не се наслаждавах де,но сега точно исках друго. Отговор. На въпроса ми. И всякаш ме беше разбрал,като чрез телепатия. Отдели се също толкова внимателно,колкото беше започнал целувката и ме погледна.
-Ким Техюнг... Аз с удоволствие ще приема предложението ти...-изимитира ме,което си беше повече от сладко и пак се усмихна. Тази малка заешка усмивчица. Толкова се радвам,че аз съм избрания да я вижда всеки ден.
Юююх ,завърнах са ее хдд ама за сега е т'ва,сорка...ще си потраете малко,че съм намислила нещичко ;)
Бтвв сорка ако има и грешки хд
