Бях сама докато не се появи той

1 глава

- Хайде Ани, ставай ще закаснееш за училище.- извика брат ми от долния етаж.
Едвам станах от леглото. Като станах отидох до прозореца и се загледах. Обичам да гледам през прозореца как хората бързат за работа или просто си пият кафето и се разхождат. Тук ЛА времето е хубаво за това че отидох до гардероба си и извадих един черен потник и едни много скъсани дънки. След като се облякох се измих и си сресах косата. Усетих как нечии ръце се увиват около кръста ми. Малко се стреснах, макар че знаех кой е.

- Добро утро мъник.- каза и се усмихна.
- Добро да е. Знаеш, че мразя да ме наричаш така.- казах и той се засмя.

Много си обичах Джак. Той ми е единствения човек, който е до мен. Мразя да ходя на училище. Всички ме обиждат и подиграват. И разбира се щом влязох в училище се започна. Има много гадни хора. Ще кажа само да не се доверявате на никой дори и на себе си. Как започна всичко това с подигравките много дълга история. Ще я разкажа на кратко. Имах най-добра приятелка на име Стефи. Познавахме се още от деца. Бяхме неразделни. Един ден отидохме на концерт забравих точно на кой. Запознахме се с две момчета. Направихме група заедно. И се бяхме виждали няколко пъти. Оказа се, че едно от момчетата е в нашето училище. Започнах постепенно да го харесвам. Казах на Стефи и тя каза че също отива на там. Знаех, че може да станат гаджета. Така и стана. Обещахме си преди това да не се сърдим една на друга и наистина аз не и се разсърдих. Просто ми беше гадно. Почти всеки ден ми говореше за него и ги виждах как се натискат. Накрая не издържах и ѝ се разкрещях що за приятелка е тя. Отлично знаех, че мразя да ѝ викам, но уви аз го направих. След това я напсувах и ѝ ударих шамар. И малко я пребих.( На моменти избухвам и просто нервите ми не издържат.) И разбира се тя трябваше да ми го върне. Сега всички ми се подиграват и ме наричат по начин, който не искате да знаете. Взех си нещата от шкафчето и отидох в кабинета по математика. Нямаше никой за сега. Звънеца би и всички се изсипаха. Ето, че и учителката влезе. Тя беше една гадна и строга бабичка на около 70 години и никой не ѝ разбира нищо. И до като съм си мислила звънеца би. Така минаха абсолютно всички часове. Като излязох отвън видях Джак. Качих се в колата му и той ме попита:

- Как мина в училище?
- Както винаги с много подигравки и скучни часове.- отговори просто аз.
Да знаеш, че момчетата ще идват.
- Добре аз ще си седя в стаята и няма да ви се пречкам.
- Не няма. Искам да се запознаете.- и започна да пърха с мигли като някакво момиче.
- Офф добре.- съгласих се с него. Просто не ми се спореше сега.

Прибрахме се и веднага се качих в стаята си и закключих. Реших да си взема душ. Днес беше наистина уморителен ден. Все още не мога да разбера защо продължават да ме обиждат явно Стефи има голямо влияние върху тях. Не мога да разбера защо ми го връща. Имам предвид не съм настройвала никой срещу нея само малко щях да я до карам до кома. Но не ме винете по някой път не мога да си контролирам нервите. Почти щяха да ме изключат от училище заради тази случка и разбира се Джак като разбра полудя. По някой път го изкарвам извън нерви, но го обичам много. Не знам колко време съм седяла под душа, но реших да излизам. Взех си едни къси панталонки бельо и една тениска. Облякох се и си исуших косата. Мразя да се гримира въпреки че съм на 16. Мразя също и токчета и рокли и поли. На един от рождените ми дни се опитаха да ме накарат да облека рокля и това свърши зле...за тях. Слязох долу да видя какво прави Джак. И го видях да слага много храна върху масата.

- Абе ти хора или животни ще храниш.- казах му отидох да си сипя вода.
- Сега и пицата ще дойде. И Ани не познаваш момчетата това ще свърши за 10 минути.
- Вие не сте добре.- казах и се завъртях на пети. Тръгнах към стаята си, но Джак ме спря.

- Нали ми обеща да седиш при нас. Наистина момчетата нямат нищо против. Говорих с тях.
- Добре де.

Звънеца звънна и Джак ме помоли да отворя беше доставчика на пица. Леле колко много пица е поръчал. Платих на човека и взех пицата. Добре тия хора как ще изядат всичко това. И звънеца пак звънна, но този път не отворих аз, а Джак. И ето, ще дойдоха. Запознах се с тях доста приятни момчета също и доста шумни...и луди. Като цяло се забавлявахме много. За първи път се чувствах толкова усмихната и щастлива.

- Хей Ани ще дойдеш ли да ми помогнеш да донеса още храна.- помоли ме Джак. Отидохме в кухнята.
- Добре изядохте толкова много и пак сте гладни.
- Нищо ново за нас. За първи път от толкова време те виждам да си толкова щастлива и усмихната. На какво се дължи?
- Не знам. Момчетата наистина са много забавни.- казах аз и тръгнахме към хола.

Добре това беше първа глава. Съжалявам, че се забави, но просто ми взеха телефона и да.