Имаше около час до концерта. Бях разочарована, че никой не се сети за мен. А и на всичкото отгоре звъннах на Джак и той ми каза, че вече са в центъра където ще се провежда концерта. Облякох се набързо. И си взех скейтборда.
След около половин час пристигнах. Момчетата изкрещяха в един глас:
- Честит рожден ден.- и започнаха да ми подаряват подаръци.
- Благодаря ви много. Мислех, че сте забравили.
- Такъв специален ден не се забравя.- обади се Камерън.Джак ми подари тениска на Slipknot, Арън- калъфче за телефона ми, Кам- книга. Само един път му бях казвала коя книга искам да прочета.
- Явно си запомнил.- казах с усмивка на лицето.
- Еми просто се сетих.- каза той и ме задуши в прегръдка.Така всички се изредиха с подаръците. Наистина бяха много хубави. Концерта започна и пак имаше много крещящи фенки.
- Сега скъпи гости искам да ви представя нашата прекрасна рожденничка Йоана. И искаме да я поздравим с една песен.
Пуснаха любимата ми песен на Slipknot.
- Хайде Ани ела.- извика ме Камерън.
Излязох на сцената всички ръкопляскаха и пееха честит рожден ден. Камерън дойде пред мен взе микрофона и каза:
- Ани искам да те питам нещо. Ще станеш ли моето момиче?- това беше черешката на тортата.
- Да.- извиках и той ме целуна. След това ми подари едно колие.- Страхотно е.Всички пак започнаха да ръкопляскат. Камерън ме вдигна като булка и сля устните ни. Всичко беше толкова хубаво. Не ми се искаше да свършва. Концерта беше много забавен. Имаше и торта. Имаше и танци. Както и бой с храна и вода или квот намериш.След като концерта свърши решихме да празнуваме. За това отидохме в лунапарка. Момчетата решиха, че трябва да се направят на професионални скейтбордисти и отидохме на някаква рампа. Още щом Наш тръгна да го кара падна аз се затичках и си прегърнах скейта. Започнах да му говоря:
- Добре ли си миличко?
- Все едно ще ти отговори.- каза Наш още на земята. Всички започнаха да се смеят.
- Ей внимавай как говориш на скейтборда си.- обади се Кам.
- Да не ме ревнуваш?- попитах го просто.
- Може би малко. - отговори той.
След опита на Наш се запътихме към някаква пицария. Вече беше станало доста късно, а ние все още се тъпчехме с пица. Поръчахме си и малко бира. Беше много вкусно. Решихме Шон и Кам да си разменят местата. Кам ще дойде при мен, а Шон ще отиде при брат ми. Утре си тръгвахме от Далас. Странното на концерта беше, че момчетата пяха песен за Далас, ние сме в Далас и я пяха с Далас. Не знам вече колко часа беше станало, но решихме да си тръгваме. Камерън през целия път ме носеше на конче. Бях преяла от пицата. Всички вече се бяхме прибрали по стаите. За това, че се оправих набързо и си легнах. Усетих как ляга до мен. Сгуших се в него и заспах като бебе. Днес беше един страхотен ден.
~На сутринта~
И ето, че сутринта дойде. Днес си тръгвахме. И следващия ни град беше Сидни. Като се разсъних напълно се сетих за вчерашния ден и се усмихнах.
-Защо се усмихваш?- стреснах се докато Кам си търкаше очите.
- Стресна ме.- казах и той се засмя.
- От кога си будна, принцесо моя?- каза Кам. Принцеса значи.
- Ами...преди малко се събудих.- казах и ме целуна нежно по челото.Реших вече да ставам, но Кам ме дръпна за ръката и отново тупнах върху леглото. Започна да ме целува навсякъде, но разбира се някой връхлетя в стаята и развали момента.
- Извинявайте, че ви прекъсвам, но трябва да се оправяте за закуска. След това трябва да отиваме не летището и отиваме за Сидни.- каза Наш. След това излезна.
Вече станах. Извърших сутрешните процедури. И се облякох набързо. Сресах си косата и зачаках Кам. И ето го и него. Излезнахме от стаята. Всички ни чакаха. Никой нищо не каза. Като се назакусвахме аз се качих в стаята и си оправих багажа набързо.
YOU ARE READING
Бях сама докато не се появи той
FanfictionЙоана Джонсън, сестра на известния Джак Джонсън. Тя е едно самотно момиче с разбито сърце и мечти. Всички в училище ѝ се подиграват. Единствения човек който я разбира това е брат ѝ. Но дали всичко ще се промени? Това за сега ще остане един въпрос бе...