Бях сама докато не се появи той

Ах, тази усмивка

След като Камерън и брат ми се настаниха до мен на дивана Джак си задаве обичайния въпрос:

- Как мина в училище?- и аз винаги му отговаря с един и  същи отговор, но този път беше различно.
- Супер. Запознах се с едно момиче. И наистина е много мила.- казах с усмивка.
- Този път имаш различен отговор от миналите пъти.
- Всъщност да. И наистина е много мила. На обяд бяхме заедно. И се запознахме като ходех към училище и се блъснах в някой. И се оказа момиче и че учи в моето училище. Отидохме заедно. Опознах я и наистина изглежда мил човек.

С това приключи разговора ни. Аз се качих нагоре и се заключих в стаята си. Реших да си напиша домашните. И след около 3 часа учене и писане на домашни реших да се изкъпя. Не седях повече от половин час под душа и излязох. Облякох си бельо и пижамата. Слязох долу за да вечерям от толкова учене как да не огладнее човек. Камерън още беше тук и разговаряха доста оживено по някаква тема. След като ме видяха млъкнаха. Не ме интересуваше за какво си говорят просто им се усмихнах. След като си направих сандвич и се запътих нагоре и нечий глас ме спря:

- Искаш ли утре да дойдеш с нас на купон?- попита ме Камерън. Джак го изгледа с онзи поглед "защо я покани".
- Нещо проблем ли имаш Джак?- попитах го.
-  Не че нещо ама ти не си по тия неща. Имам предвид, че ти си по по- скучните неща.- тука наистина ми стана гадно.
- Добре щом не искаш няма да идвам. Всеки път трябва да се съобразявам с теб. Нещастник.
- Как ме нарече?
- Каквото чу.- казах аз и му се изплюх в лицето. Знаех, че мрази да го правя. Всеки път, когато някой от неговите приятели ме покани с тях да отидем някъде той е с претенции. И вика, че няма да ми е интересно и все такива подобни работи.
- Тук вече прекали.- каза Джак и ме удари. Джак ме удари. Това се случва за първи път. Леко залитнах, но се осъзнах. Усещах парещите сълзи и се качих на бегом в стаята и се заключих. Чух как някой чука на вратата, но нямах сили да стана. Чух как някой започва да говори:

- Моля те, Ани отвори.- беше Камерън. Едва ли Джак щеше да дойде да ми се извинява.
- Махай се.- изкрещях. Но уви той не се махна. Още ми беше гадно за тва, че Джак ме удари и мисля скоро да не му простя. Изведнъж се сетих нещо. Облякох се и излязох. Точно пред терасата ми имаше дърво. Още от малка обичам, когато се скарам с някой от нашите просто да излизам и да бягам в някаква посока. Скочих от дървото и започнах да тичам към парка. Там имаше едно дърво, когато бях тъжна или имаше нещо идвах тук. Вече бях пристигнала и седнах под дървото. Започнах да мисля защо Джак се държа така. За първи път ме удря и никога не ми е викал. Беше към 3 и нещо вечерта и не мислих да се прибирам. Едва ли Джак ще дойде да ме търси. Сигурно вече си спинка удобно в кревата и трети сън сънува. Излегнах се на тревата и започнах да гледам звездите.

Гледна точка на Камерън

Търсим Йоана вече от час и не я намираме. Джак се беше побъркал. Вече обикаляхме парка и видяхме под някакво дърво да седи някой. Беше момиче. Решихме, че  е Йоана. Казах на Джак, че ще отида сам. И че едва ли ще иска да говори с него. Отидох до дървото и наистина там беше тя. Седнах до нея и я прегърнах.

Гледна точка на Йоана

Усетих как някой сяда до мен и ме прегръща. Обърнах се и видях Камерън. Бях със зачервени очи от плакането. Не исках да ме вижда, че съм плакала. Прегърна ме още по-силно и сълзите пак започнаха да се стичат. Не знам защо толкова тежко приемах това, но просто никога до сега не ме удрял и не ми е викал по този начин.

- Успокой се. Не плачи скъпа. Хайде ела.- изправи се и се усмихна. Аз станах и се изтупах. Ах, тази усмивка. Обичам я.

Прибрахме се вкъщи и се качихме в стаята ми. Не исках Джак да ми се мярка пред очите. Та изтеглихме си филм. По средата на филма осетих как ми се доспива и просто се отпуснах на Камерън. Не знам защо реагирах така. Сигурно ще ми мине до утре и пак ще си бъдем като преди.

Гледна точка на Камерън

Усетих как Йоана се отпуска върху мен. Реших да изключа лаптопа. Завих я и легнах до нея. Прегърнах я и заспах.