Бях сама докато не се появи той

5 глава

След 2 месеца

Остава около 1 седмица докато завърша. През тези 2 месеца се случиха много неща. Осъзнах, че Мадисън ме е използвала само, за да се добере до момчетата. Най- вече до Камерън. Даже я бях хванала да му се натиска няколко пъти и също да го целува. Накрая я чух как си говори с някакво момиче как ме използва само да се добере до Кам и че ме използва. И след като станат гаджета да ме зареже. Не ѝ се получи. Отидох при нея ѝ я питах най- нормално дали това е истина. Тя ме попита дали съм ги подслушвала. Аз ѝ казах, че случайно съм чула разговора. И за да я подразня ѝ казах, че Камерън не я харесва и че няма да ѝ върже. Поради факта, че аз говорих с него. По- скоро той ми каза, че не я харесва. След като ѝ го казах тя започна да ми крещи, че я лъжа и че Камерън би тръгнал с нея. Обадих му се и той потвърди, че е вярно. Започна да крещи и да вика около 5 минути. Сигурно в Китай я бяха чули. Казах ѝ, че не е добре и ми удари шамар. Казах ѝ че е направила огромна грешка. И разбира се ѝ разбих главата в парното и припадна. Хубавото е, че никой не разбра. Също се сближих много с момчетата. Най- вече с Камерън и така да се каже ми е най- добър приятел. На момчетата може да им се има доверие и са наистина много луди. Джак ми каза, че ако завърша с хубави оценки ще ме вземе с тях на концерта. И също ми каза, че тия 3 месеца през, които е лято разбира се ще имат концерт. Аз се съгласих и без това си имам хубави оценки. Момчетата разбраха, че мога да танцувам. Разбира се трябваше да ми направят клип и да го качат във вайн и You Tube. За доста кратко време събрах доста харесвания и хубави коментари. Затворих лаптопа и се излегнах на леглото си. Сега се замислих, че рождения ми ден наближава. И ще си го празнувам по време на концерта. Чудя се дали някой ще се сети. Докато съм мислила някой влезе в стаята ми с гръм ио. трясък. Тия хора явно не са се научили да чукат. Беше Наш. Той пък какво ли иска?

- Първо, не са ли те учили да чукаш преди да влезеш?
Второ, какво искаш?- попитах го аз.
- Първо извинявай.
Второ, Джак те вика имал да ти каже нещо важно.
- Добре, щом е толкова важно защо той не се качи?
- Не знам хайде слизай.- каза той и излезна.

Слязох долу. Джак седеше на масата и гледаше в една точка. Изглеждаше тъжен.

- Хей Наш ми каза, че имаш да ми казваш нещо?
- Така е. Седни.- каза той и седнах.
- Какво е важното нещо?
- Не знам как да ти го кажа.
- Просто изплюй камъчето.
- Тате е починал.
- Какво?!?- почти извиках- Не се бъзикаш с мен нали?
- Не, честно ти казвам.

Джак като ми каза това не можеш да повярвам. Качих се бързо в стаята си и се заключих. Свлякох се по вратата и започнах да плача. Защо? Как е пострадал? Сега се сетих, когато бях малка с тате правихме лодки. Беше хубаво, защото го правихме заедно. Макар, че тате винаги ме е учил да бъда силна, точно в този момент не мога. Някой почука на вратата, но нямах намерение да отварям. Реших да се поразходя. За това излязох през прозореца. Вече беше тъмно, явно не съм усетила кога е станало толкова късно. Татко винаги е искал да бъда щастлива. Научил ме е на толкова много неща. Той беше най- великият баща. Майка ми тя принципно не се грижеше за нас. Все пътуваше някъде и т.н., а тате по някой път ходеше с нея. Винаги ме е учил, че когато се случи нещо лошо следва хубаво. Но, разбира се моя живот е толкова прецакан, че едва ли ще се случи нещо интересно в него. Стигнах до някакъв парк. Видях пейка и се запътих натам. Седнах и пак започнах да плача. Изведнъж усетих някой да сяда до мен. Това беше Наш.

- Какво правиш тук?- попитах го.
- Мога и аз да те попитам същото.- каза най- спокойно.
- Еми, исках просто да се поразходя. Не се чувствам нещо добре.
- В момента ме излъга.- каза той.
- Не те излъгах.
- Знам, че не ти е лошо. Знам какво се е случило. Джак ми каза.

След тези думи се приближи до мен и ме гушна. Аз заплаках малко по-силно на рамото му. За първи път се чувствах слаба. Да загубиш близък човек не е хубаво. Седяхме доста време така. Вдигнах глава:

- Намокрих ти тениската. Съжалявам.-казах
- Няма нищо. Спокойно не е станало нищо. Хайде да тръгваме.- каза той.

Станахме и той ме гушна. Вървяхме така през целия път до нас. Наш наистина беше много мил. Разказа ми как и той е загубил родителите си при катастрофа, когато е бил на 10. Сега разбирам какво е чувството да загубиш близък даже много близък човек за теб. Вече бяхме стигнали до нас. Наш ме прегърна и ми каза лека нощ. Аз влязох и направо се качих в стаята си. Легнах и заспах.