Чака го, но той не дойде
плака, но явно напразно
седя изгубена като малко дете
търси го, вика го гласно,
но
Той си тръгна
Всичко отиде по дяволите...
Всеки спомен, всяка дума
изтрити бяха сякаш с гума.
Всеки поглед, всяка усмивка
заровени под земната покривка.
Всяка искра и всеки пламък
като от удар с камък в камък
всичко общо заличено,
изтръгнато, изкоренено.
Всичко разрушиха до основи
градяха други, чисто нови.
&
Нищо не беше същото...
Нищо помежду им - само празнотата
празно бе сърцето, празна бе главата.
Нищичко не им остана
освен дълбока, празна рана.
Ни едничка капка съжаление,
ни прощални думи, ни извинение.
Погълнати от аз-а бяха те, уви,
оставиха се - егото ги повали.
Тя също.
П.п.
• Заглавие
"And per se and" (&) означава "сам по себе си", но се използва като съюзът "и". Поради бързото му изговаряне, хората слели четирите думи в една и го нарекли "ampersand".
Амперсандът е бил 27-мата буква от английската азбука, бележейки нейния край.
Аз реших да го сложа като начало на стихотворението и да му придам смисъла "началото на края"...точно това е и темата на творбата.
•Подредба
Както знаем, всяка история има еднакво начало, но различно развитие в зависимост от гледната точка.
Първият куплет е знак за общо начало.
С обикновен шрифт са мислите и чувствата на главните герои и всичко, що е невидимо за очите.
В италик е това, което всеки може да види.
