Част 1. Началото

25 2 0
                                    

14 септември. Рожденият ден на Емили. Както всеки нейн рожден ден досега, никой не я търси или поздравява. Тя живее при баба си, тъй като  родителите й работят в чужбина.  Единственият човек, който мисли за Емили е нейната баба - Милейн. На сутринта й направи приказна закуска, а след това торта. Въпреки че беше бедна жена, искаше внучка й да се чувства важна и правеше всичко по силите си, за да я направи щастлива.
Емили беше затворено в себе си момиче. Но в напълно разбираемо - родителите й я бяха изоставили, съучениците й се подиграваха. Единственият човек на когото разчиташе беше баба й, която има здравословни проблеми. В училище я наричаха "момичето мълчание", защото не говореше нищо с никого. Само и единствено ако я изпитваха. Но нея не я интересуваше как я наричат.
15 септември. Първият учебен ден. Най-омразният ден за Емили. Будилникът звънна в 08:30 и тя бавно стана от леглото. Изми се, среса косата си и се облече. Взе слушалките си  първата тетрадка която видя. Обу си кецовете, поздрави баба си и излезе.  Имаше време да се поразходи. Всяка година минаваше по един и същи път, но този път реши да мине по друг. Тя вървеше и слушаше музика, когато се чу силен шум. Тя се обърна и видя нещо, което я накара да настръхне...

Тайните в мен | The secrets in me Where stories live. Discover now