Измина месец. Емили не знаеше нищо за Дрю.
Беше вторник и тя беше в час по литература, когато вратата се отвори. Тя седеше на последен чин и както винаги рисуваше нещо в тетрадката си и не чу, че някой влезе. Изведнъж всички я погледнаха. Тя свали слушалките си и чу глас, но кой да е глас, а на Дрю. Той каза: Емили, би ли дошла с мен замалко? Само за 1 минутка.
Емили стана. Всички момичета я изгледаха с недоумление.
Дрю и Емили не бяха почнали разговорът си, когато звънецът би. За щастие това беше последният час и Емили се върна в стаята да вземе чантата си. После двамата отидоха в парка. Дрю й каза: Виж Емили. Извинявай че не те потърсих по-рано, но нямаше кой да ми даде телефон в болницата. Искам да ти благодаря, че ме спаси. Ако не беше ти не знам какво щеше да се случи с мен.
Емили го прекъсна: А ти какво правеше в колата?
Дрп каза: Емили, аз..аз не съм това за което ме мислиш. Не знам защо го правя, но ще ти кажа. Аз съм... Престъпник. Когато се ударих с колата, бягах от полицията. А след като вече знаеш, какво мислиш да правиш. Да ме издадеш. Хайде. Давай.
Но в този миг Емили не мислеше за нищо друго, освен че иска да е с него. Беше я страх да си признае, но накрая каза: Дрю. И аз не знам как ще реагираш на думите ми, но аз.. Аз съм влюбена в теб Дрю. От цели 2 години. Но никога нв направих нищо защото нямах достатъчно смелост да те заговоря. Е. Казах каквото имах. Чао
Дрю почуства облекчение, тъй като и той изпитваше същото. Изтича след нея, прегърна я и я целуна.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Тайните в мен | The secrets in me
Детектив / Триллер16 годишната Емили се приготвя за първия учебен ден. Както всяка година досега, тя излиза от вкъщи със тетрадка, химикал и слушалки. Всичко е нормално, но се случва нещо. Нещо, което ще промени животът й...
