Когато се обърна видя блъснала се в дърво кола. Изтича да провери и видя не кой да е, а момчето по което си падаше. Той се казваше Андрю, но му казваха Дрю или Дю. Учеше в училището на Емили, но беше с една година по-голям. Имаше кафяви очи, рошава коса и силни ръце. Тренираше бокс. Той си нямаше приятелка, но имаше доста кандидатки за това място. Но той не се интересуваше от тях.
Когато Емили видя Дрю се обади на 911. Докато дойде линейката тя отиде при него и се опита да го успокои, но той изпадна в безсъзнание. След 10минутбо чакане линейката дойде. Тя отиде с Дрю в болницата.
Докато чакаше информация за състоянието му, Емили аи мислеше: Какво ще правя сега, как да говоря с него. Как да му обясня какво е станало? Та той дори не ме познава. Какво ли ще си помисли. Божичко какво ще правя...
Докторът излезе от кабинета си и попита Емили: Госпожице, трябва да извършим операция на вашият приятел, но някой трябва да подпише документите
Емили не знаеше какво да прави. Гледаше доктора без дори да мигне. Докторът отново попита: Госпожице подпишете документа. Операцията е спешна!
Тя подписа. След това лекарят изтича към операционната. Емили беше в шок. Не знаеше какво да направи. Отново започна да се тревожи какво ще му каже, когато се събуди.
След 2 мъчителни часа лекарят й позволи да го види. Тя влезе плахо в стаята и каза:
Здравей Дрю. Аз съм Емили от долния клас. Знам че звучи странно, но аз те измъкнах от колата и след това дадох разрешение да ти направят операция. Надявам се скоро да си по-добре. Чао.
Тя бързаше да излезе от стаята. Дрю лежеше и осмисляше думите й. Накрая се усмихна и каза тихо:
Благодаря ти Емили.
YOU ARE READING
Тайните в мен | The secrets in me
Mystery / Thriller16 годишната Емили се приготвя за първия учебен ден. Както всяка година досега, тя излиза от вкъщи със тетрадка, химикал и слушалки. Всичко е нормално, но се случва нещо. Нещо, което ще промени животът й...
