Дрю дойде бързо. Емили качи баба си в колата и отидоха до болницата. По пътя Дрю не спираше да пита какво се е случило, но Емили не каза нито дума. Най-накрая стигнаха до болницата и лекарите поеха Милейн. А Емили продължаваше да мълчи. Дрю беше хванал ръката й силно. Двамата седяха на столовете пред операционната. Най-накрая Емили каза - каква ирония само. Преди година седях тук и чаках да науча как си, и сега ми се случва същото. Не мога да повярвам. Лекарят излезе и каза - вие ли сте госпожица Джонсън?
Да аз съм. - каза тя. Елате с мен моля.
Дрю се усъмни. Усещаше че нещо не е наред с този човек и реши да ги последва. Не след дълго лекарят и Емили стигнаха до операционната. Но защо лекарят я пусна вътре? Какво ставаше. Дрю се приближи до вратата и видя как лекарят се опитваше да я упои. Без да се колебае той нахлу вътре и започна да удря лекарят. Все пак беше боксьор и не се боеше да се бие с по- едри мъже. През това време Емили изтича при баба си. Тя вече беше вън от опасност, но какво ли щеше да стане след като я изпишат. Тя й написа бележка и я скри в портмонето й, което беше в джоба на палтото й, което по неясни причини беше в операционната.
Емили трябва да тръгваме, преди да са извикали полиция. - каза Дрю. Двамата изтичаха навън.
Вече бяха на гарата, когато видяха приближаващи полицай.
Какво става по дяволите. Как ни намериха тук? Помисли си Дрю. Оказа се, че е рутинна проверка.
Дрю и Емили се качиха на влака за Амстердам. След няколко часа пристигнаха там. Нощта прекараха будни на една пейка. Най-накрая се чувстваха свободни и щастливи. Но не знаеха че най- лошото тепърва предстои...
ESTÁS LEYENDO
Тайните в мен | The secrets in me
Misterio / Suspenso16 годишната Емили се приготвя за първия учебен ден. Както всяка година досега, тя излиза от вкъщи със тетрадка, химикал и слушалки. Всичко е нормално, но се случва нещо. Нещо, което ще промени животът й...
