Тайните в мен | The secrets in me

Част 5. Неочаквана среща

Отново е рожденият ден на Емили. Тя си беше вкъщи, когато чу тропане по прозореца. Това беше Дрю. Той се качи и влезе през прозореца.
Дрю: Честит рожден ден Еми. Радвам се, че си част от животът ми. Подготвил съм ти изненада.
В този момент баба й, Милейн, тропна на вратата. Дрю се скри под леглото.
Милейн: Скъпа Емили. Честит рожден ден. Знам, че тези 10 години не ти беше лесно с мен, но мисля че ти си едно много добро и умно момиче. Имам изненада за теб. Хайде ставай и идвай с мен.
Никъде няма да ходя бабо. Уморена съм. Цяла нощ не съм спала. По-късно ще дойда - каза Емили.
Милейн излезе от стаята, а Дрю от под леглото. Те отново се прегърнаха. На вратата отново се потропа. Но този път не влезе Милейн, а някой друг.  Този път беше майка й. Емили седна в леглото, а Дрю отново се беше скрил. Тя не можеше да повярва, че майка й е тук. Изпитваше смесени чувства, но негативните надделяваха. Майка й беше висока, слаба, изискана жена. Емили стана от леглото, отиде до вратата и каза със студен глас - уморена съм. Искам да си почина.  Майка й се почувства ужасно.
Емили не знаеше какво да прави. Дрю излезе от под леглото и отиде до нея. Стояха пред огледалото и Дрю й прошепна: какво ще кажеш да избягаме? Само двамата. Ще започнем всичко отначало.
Не мога Дрю - каза Емили - не мога да оставя баба ми. Тя ме отгледа. Не мога да й го причиня.
Ако искаш й кажи че заминаваш. Кажи й че не искаш да виждаш родителите си. Мисля, че ще те разбере - предложи й Дрю.
Добре. Но по-късно. Не ми се иска да срещам майка си отново.
Легнаха на леглото и си говореха. Стана привечер и Дрю й каза - нали знаеш, че имам изненада за теб. Е, време е да излизаме.
Но как ще излезем. През прозореца ли? - каза с насмешка тя. Да, през прозореца. Защо, страх ли те хвана?
Не, никак даже - каза Емили и двамата излязоха незабелязано през прозореца.
Той я заведе в парка. Седнаха на пейката, на която бяха станали гаджета. Той извади от джоба си малка червена кутийка. Падна на колене пред нея. Тя не знаеше какво се случва. Те още не бяха завършили училище. Но Дрю каза - Емили, ти си смисълът на живота ми. Не мога да живея без теб. Знам че сме млади и неразумни, но искам да се омъжиш за мен. Дори и да не е сега. Искам да знам, че ти винаги ще бъдеш до мен.
Емили се разплака. Колко неща бяха станали през тази една година. Тя клекна до него и го прегърна силно и каза : виж Дрю. И аз страшно много те обичам, но не мога да се омъжа за теб. Не и сега. Да, искам да стана твоя жена, но нека първо завършим. 
След това те продължиха вечерната си разходка в парка. 
Взеха си сладолед и се смееха. Всичко беше прекрасно, но изведнъж Емили спря и каза - Андрю. Прибираме се и утре сутрин ще избягаме. Далеч. Много далеч оттук. Какво става Емили ? - попита притеснено Дрю. Виждаш ли онзи мъж там. Той ми е.. Баща. Когато бях на 6 ме караше да излизам на улицата да прося и да мамя, и аз го слушах. Но един ден се прибрах по-рано и го заварих с една от неговите любовници. Тогава той не ме видя, но на следващия ден без да искам се изпуснах и той ме би. Виждаш ли раната на ръката ми. Той ме наръга с нож. Същия ден майка ми беше на работа и не разбра нищо. Не знам как но стигнах до болницата. Майка ми разбра какво е станало и се разведоха. Живеехме при баба и всичко беше наред, но един ден майка ми си хвана гадже и заминаха за чужбина. От този ден не я видях. А тогава бях на 7 години. О не. Баща ми ме видя. Бягай Дрю. Утре в 7 на гарата. Обичам те.
И аз те обичам - каза Дрю.