Момче-гей и едно момиче

Глава трета.

Да Хи

Съгласно концепцията на днескашната фотосесия, бях преоблякана в бяла полупрозрачна рокля, а пуснатата коса като светла вълна се спускаше по раменете. Снимах се на фона на абсолютно черна стена, на лицето минимум грим, а босите крака неприятно гъделичкаше студения под. Не знам какъв ефект търсеха клиентите на фотосесията - владелци на ателие за съвременно абстрактно изкуство, но на мен ми се искаше по-бързо да се преоблека в привични дрехи и да изляза от тази мрачна стая.

-Да Хи, повече унесеност в погледа! - изискваше Чимин, скачайки около мен с камера. - Притвори очи! Да, точно така! А сега вдигни глава и ме погледни! Точно така, супер!

Аз сдържах лукавата си усмивка, крадешком разглеждаща фотографа. Чимин винаги ми е харесвал - ентусиазиран, творчески човек, целия дом на когото е завален от портрети на красавици-модели и тяхното бельо, което те по стара устояла традиция, забравяха под леглото му. Нито едно момиче, което той някога бе снимал, не бе успявала да устои на обаянието му и неизменно крайната спирка на маршрута се явяваше двуместното легло на корееца или както той любвеобилно го наричаше "Чукалнята".

Вероятно, аз бях единствената, която така или иначе беше подминала този огромен сексодром. Не, аз често бях гостувала в дома на Чимин, няколко пъти даже се въргаляхме на леглото му и гледахме филми или пихме вино, но никога не прекрачвахме границата, даже за ръце се страхувахме да се хванем. Увлечението беше взаимно и от двете страни, но между нас като огромна стена се възвишаваше Намджун - достатъчно влиятелен в своите кръгове, за да се боиш от него. Понякога ми се струваше, че само да щракне с пръсти и целия свят ще спре, а когато отново поднови движението си, Намджун вече ще е отстранил непотребните му.

Моят любовник и продуцент в един флакон беше прекалено ревнив и неуправляем. Понякога даже и аз се страхувах от него, за това отказвах да се заигравам с когото и да било. Той проверяваше телефона ми и електронната поща, можеше да се появи в апартамента ми по всяко време на денонощието, ревностно ме пазеше от феновете и папараците, какво да се кривя - даже проверяваше тялото ми за наличието на оставени от друг смучки и драскотини.

Аз не го обичах - той беше първия и единствения. Намджун ме беше взел за ръка и вкарал в света на модата, позволил ми да заема значимо място. Отплащах му се със собственото си тяло, тогава това не ми се бе сторило особено висока цена. Прекалено бях подтисната и комплексирана, а той ми отвори очите за собствените достойнства, накара ме да повярвам в собствената си красота.