Момче-гей и едно момиче

Глава осма.

Техьон

-Е, какво? - хвърли се към мен Чонгук, когато се показах на верандата на общежитието.

Аз печално ритнах попадналия се на пътя ми камък и вдигнах към небето помътнял поглед.

-Няма свободни места. - погледнал към приятеля си, констатирах аз. - Записаха ме в списъка с чакащи и обещаха да се обадят, когато се освободи място.

-М-да - почесал глава, въздъхна Чонгук. - Защо засега не поживееш у мен? Предците не са против!

-Не. - решително отказах. - Не искам да ти бъда в тежест.

-Ама, Те, за какво, по дяволите, говориш?! Та ти си ми като брат! - Чонгук едва не се удари с юмрук по гърдите, а аз само весело се разсмях.

-Познаваме се от няколко дни, а ти такива изводи правиш! Ами ако съм жесток убиец? - лукаво се ухилих, поправил намачканата яка на чуждата риза и се отправих към главния корпус.

По времето на всичките лекции аз конвулсивно хващах мобилния си телефон, понеже постоянно ми се струваше, че звъни. Но не, телефона, като на зло, мълчеше. В крайна сметка не издържах и положил глава на рамото на Чонгук, затворих очи. Вървеше почивката. Приятеля ми седеше, забил поглед в таблета си, съкурсниците прелистваха и драскаха по тетрадките си, а в коридора някой бягаше и неразбираемо викаше.

Известно време повъртял се, се устроих по-удобно и горчиво въздъхнах. Вчерашната ярост утихна още когато се затворих в тоалетната и страхуващ се да не събудя родителите на Чонгук, повръщах всичко насъбрало се. Никога не ми е било така гадно. И работата не беше в това, че препих. Осъзнавах, че наистина обидих скъп за мен човек. Въобще имах ли право да чета на Да Хи нотации? Не се бяхме виждали повече от десет години. Вече не бяхме деца, бяхме се променили, а аз просто съм страхливец, който не може да приеме, че в този свят може нещо да върви не така, както на мен ми се иска.

-Поговори с нея. - шепнешком посъветва Чонгук.

-Тя няма да поиска да чуе.

-Даже не си пробвал!

След завършването на лекциите, се сбогувах с приятеля си и се отправих към дома на Да Хи. Бяхме се договорили, че ако тя ме изгони, той временно ще ме приюти - колкото и да не ми се искаше да обременявам приятеля си, но да се окажа на улицата не бях готов.