Момче-гей и едно момиче

Глава седма.

Да Хи

Да се срещам с Намджун не влизаше в плановете ми. Надявах се, че ще мога тихо и незабележимо да поговоря с репортера от поредното гланцирано списание, за да мога, без никъде повече да се задържам, по-бързо да се върна у дома. Чувството на вина пред Техьон така и не ме напусна, а ако отчетем, че момчето избяга от къщи още преди да се събудя, явно се бе обидил не на шега.

Докато дребния мъж ми подставяше диктофона и задаваше провокационни въпроси, аз отстранено си мислих за това, какво да приготвя днес за вечеря. И повярвайте, за мен това беше по-важно от въпроса: "Прибягвали ли сте до услугите на пластическата хирургия?".

Вече на изхода на ресторанта, където премина срещата с журналиста, ме намери Джун. Не казвайки нито дума, той ме хвана за ръкава и със сила ме накара да седна в салона на автомобила му. Раздразнено откъснала се от ръката му, захвърлих чантата си на задната седалка и навъсено наблюдавах как продуцента заобикаля колата и седна на шофьорското място.

-И как да разбирам това, скъпа? - изсъска той, без да гледа към мен.

-Не разбирам за какво говориш, любими! - внимателно отговорих.

-Защо не ме изчака сутринта? Какви дяволи - аз пристигам, а теб те няма?! - изрева мъжа, удряйки длани по кормилото за по-голям ефект.

Аз потреперих и хвърлиха на Намджун убийствен поглед.

-Понеже репортера се свърза с мен и помоли да преместим срещата по-рано. А аз не посмях да те безпокоя, прекрасно помнейки, че по това време имаш сутрешна разходка по парка, в компанията на прекрасната си жена и чудесната дъщеря! - без да скривам сарказма, произнесох.

-Изказа ли се? - любовника ми спокойно запали колата и излезе от паркинга. - Тогава сега ще те откарам до вас и там сериозно ще си поговорим!

Не станах да напомням, че всичките ни "сериозни" разговори завършваха в леглото. И преди това напълно ме устройваше, но сега всичко се бе променило. Сега къщата не беше само моя. Сега там живееше и Техьон, който не се хареса на Намджун от пръв поглед. Не исках приятеля ми да става свидетел на неприятни сцени или, което е още по-лошо, да се чувства излишен. За това ми беше жизнено важно да спра Джун.

-Послушай, не съм настроена да се караме! Можеш ли да ме оставиш някъде тук? Аз ще се добера до вкъщи, а по пътя ще мина през магазина.