Момче-гей и едно момиче

Глава пета.

Да Хи

Приготвила вечерята, уговорих Техьон да се преоблече в домашни дрехи и го извиках на масата. Странно, но заедно с него, обикновеното хранене се превръщаше в най-увлекателното занимание. Те успяваше да се криви, да разказва забавни истории, диво да се смее и при всичко това да остава сладур. Без сили да остана равнодушна, аз постоянно се взривявах в смях и без да забелязвам, да слагам все нови порции месо в чиниите, за първи път от много време съвършено неспазваща диета. Все пак Техьон е невероятен - въпреки отминалите години, той бе съумял да запази в сърцето си детето и щедро делеше с мен топлината си.

-Тук имаш сос. - прекъснал увлекателния разказ, приятеля показа с пръст към ъгълчето на устната ми.

-Тук? - аз объркано разтърках кожата и погледнах на останалите чисти пръсти.

-Не. - изсумтя Те и след мигновение неговия тънък изящен пръст изтърка от устната капчицата сос. - Ето, вече е готово.

От искрената му, чиста усмивка неволно сърцето ми прескочи удар. Колко обичах това слънчево момче, колко ми липсваше. Толкова силно, че никога не бих могла да му го призная. Кой би предположил, че от ангелчето ще порасне такъв прелестен гей.

Раздалия се звън във вратата, неволно ме отвлече от съзерцанието на приятеля ми. Потреперила, помолих Техьон да посрещне нечакания гост - нямах никакво желание да ставам от мястото си и да нарушавам тази топла уютна атмосфера, която моят дом досега не познаваше.

-Аха, ами ако е там... този...твоя се е домъкнал. - промърмори Техьон, не бързащ да изпълнява молбата ми.

-Намджун сега е у дома си с жена си и детето си. И той повече няма да те докосне, обещавам. - покрих с длан топлите пръсти на момчето и нежно се усмихнах.

-Добре. - той неохотно се вдигна и се запъти към коридора.

Очите ми, против волята ми, се застояха на стегнатото му дупе, смътните очертания на което се виждаха от сивите домашни панталони. Чух как се отвори вратата и се раздадоха тихи гласове. Недълго с нещо прошумолял, Техьон хлопна вратата и се върна в кухнята, небрежно стискащ букет рози.

-Куриера ги донесе. - той пъхна под носа ми кърваво-червените цветя и нетърпеливо тупна с крак, когато разбра, че не бързам да ги взимам.