◀Един лагер▶

Част 7

На другия ден,всичко беше много различно.Хейлс ме събуди ,защото аз обичам да си поспивам и т.н.Облякох се, измих си зъбите и оправих косата си.
На вратата се почука.Чудех се кой е? Отворих я ,а пред мен седеше едно много хубаво момче.То си е моето момче,а аз неговото момиченце тъй като бях доста по-малка от него.
Хвърлих му се на врата.Той ме вдигна всякаш бях на конче докато гледах сияйната му усмивка с чисто бели зъби. Пусна ме вече долу на земята.От толкова много дълги прегръдки бяхме влезнали в стаята.Хвана ръката ми и ме издърпа навън. Заедно хванати за ръце отидохме да закусваме.Всички ни видяха най-накрая да съм забележима от тях.Имаше 2-3  момичета от 9-ти клас, които много завждаха.Аз не им обърнах внимание.

~~~~

Седнахме да ядем аз, Алексей,Манди ,Крис,Таяна и Хейли.С Алекс все още не се бяхме пуснали.
---Ще ни кажете ли какво става между вас?!--попитаха всички
Картър и Итан ни гледаха тъжно от другата маса.
---Ами ние сме заедно--високо промълви Алексей.
Аз подтвърдих това.
Всички започнаха да си шепнат:
--- Не е възможно да са гаджета!Лидия е пълна задръстенячка! Как може толкова перфектно момче да е гадже с тая идиотка!Тя дори няма хубаво тяло!
---Може да няма хубаво тяло,но пък има хубаво сърце!!!--възрази Алекс
Аз само се усмихнах,но вътрешно плачех...

~~~~

Бяхме на плаж.Аз не влезнах в морето.Просто се пекох.Бях все още тъжна.Моят любим седеше при мен,а онези префърцунени лигли ни гледаха и обсъждаха.Много се издразних и им се развиках:
---Какво ще кажете да не ни се бъркате в личния живот!Оставете ни намира.Нито ви преча с нещо нито ви говоря,така че моля да ме узвините коври!
Взех си нещата и плачейки се запътих към хотела.Алекс ме настигна.Хвана ме за ръката и ме прегърна.
---Съжалявам...Не съм искал,дори не знаех ,че се държат така с теб.Много бих се радвал ако не се разделяме.
---Те се държат гадно с мен откакто съм първи клас.Това е травма ,която няма никога да я забравя.Всички ме малтретират така ,както те си искат...Не мога да направя нищо,а вече ми омръзна.--изрекох през сълзи.
---Боже мой...Горката ти.Не съм знаел ,че се чувстваш така.Защо не ми каза?--попита ме той тъжно.
---Защото не искам да те занимавам с мойте проблеми.Не искам да те тревожа.
---Как да не се тревожа, за теб ще направя всичко.Хайде сега ела да се оправим и после да си вземем сладолед.
---Добрем.