◀Един лагер▶

Част 10

Легерат почти свърши...Повече няма да се видя с Алексей...Ще ми липсва повече от всичко.
С Хейли си събирахме багажите.Едва не се разплаках.Реших да си споделя с нея.Тя ме успокои и ми каза,че все някога ще се виждаме.Аз много се зарадвах,че тя ме разбира.
Приготвихме се и телефонът ми извибрира.Беше Алекс:
---Чакам те пред вратата ти на диваните искам да ти кажа нещо много важно.
Веднага излезнах с пълна скорост.
---Какво искаш да ми кажеш?!
---Няма да заминаваме!
---Наистина ли?!
---Дам...
---Значи ще се виждаме по-често.
---Дам.

~~~~

Гушнахме се на диваните и си говорихме какво ще правим през лятото,какво сме правили миналото лято и това как се запознахме.Чудехме се:
---Как толкова бързо се сближихме?Как така се запознахме?От напълно непознати се опознахме и всичко се промени.
---Ако не бяхме измислили това за ябълките с Аманда нямаше да привлечем вниманието ти.Всичко ще ми липсва...Казах всичко това на Алексей той се засмя.
Като за последен следобед на морето решихме да се разхождим по брега.Говорихме си смеехме се и се натъжавахме.Слънцето почти залязваше.Трябваше да се приберем за вечеря в лагера.Повървяхме повървяхме и стигнахме там.Вечеряхме и всички бяхме тъжни,но не спряхме да си говорим вместо да ядем.
Наядохме се.
Учителите решиха да си направим лагерен огън близо до брега на морето.

~~~~

Вече бяхме там.Запалиха огъня.Пекохме си маршмелоу.Аз стоях и втренчено гледах в огъня.Итан беше до мен.
---Не разбирам как може да си пада по него?!--ядосано обмисляше той.
---Ами сега виждаш как се чувствах...
---Моляя!?--И
---Както и да е.--бързо промълвих аз.
Започнахме да се разхождаме аз,Таяна и Итан.Той все още се чудеше и всякаш тази мисъл не може да излезне от главата му.Много се ядосах,защото беше супер досаден с това ,но той ми беше добър приятел.
Мина се малко време, а Алекс не го видях никъде.Изведнъж някой ми закри очите.Аз се стреснах.Помислих си ,че е Алексей и за това се отпуснах,но когато се обърнах видях Картър (момчето с което си давахме пет всяка сутрин).
---Какво правиш?!--попитах аз изненадано.
---Ами...аз трябва да ти кажа нещо много важно...--К.
---Казвай Картър!Знаеш ли как ме изплаши?!--възкликнах аз.
---Съжалявам!--К--Ако ти кажа това нещо обещай ми ,че няма да бягаш или да се погнусяваш.
---Добрем Картър.Не се притесбявай.Сега ми кажи.
---Аз те харесвам ,Лидия ти не си като другите момичета.---каза той с надежда.
---Не знам какво да ти кажа...
Виж аз също те харесвам ,но като приятел не мога да съм с теб ,защото аз съм с Алексей и аз много го харесвам..
---Ясно...съжалявам за това..
Тръгна към стълбището близо до плажа последвах го и го прегърнах за да не се разочарова.
Той се усмихна.