Част 11

97 8 0
                                    

Мина се доста време и Алексей се появи.Беше нервен.
---Какво става?Къде беше?--попитах аз притеснено.
---Баща ми е влезнал в болница.
---Какво?!Разкажи ми ,ако не е гадно.
---Блъснала го е кола,докато отивал на работа.
---.......---мълчах.
---Съжалявам много...Той ще се оправи...
---Дам...
---Спокойно.Сега ела тук при мен на топличко пред огъня.
Седнахме на пясъка гледахме огъня и аз му разказах какво стана преди да дойде.
Той се ядоса,защото никой не може да му краде неговото момиче.Аз се изчервих.
Стана време да си ходим.Вървяхме по улиците хванати за ръце.Стигнахме в хотела.Отидохме в неговата стая и гледахме филм.Ядохме и пихме сайдери.
Усетих как се унасям и явно съм заспала в неговите ръце.

~~~~

На сутринта се събудих прегърнта от Алексей,а Крис спеше на един диван в стаята.
Опитах се да се измъкна от прегръдката му,а той се събуди и ме попита:
---Къде отиваш?
---Трябва да се оправяме за закуска.
---Добре.Хайде и аз ставам.
---Добрем след 10 минути ме изчакай пред стаята.
Той кимна в знак на съгласие.
Слезнах до долу.Влезнах в стаята.
---Къде беше цяла нощ бе момиченце знаеш ли как ме притесни?! Знаеш ли какви мисли ме навяваха?---крещеше Хейли.
---Спокойно де ето ме сега съм тук.---отговорих аз с пълно спокойствие.
Тя ме прегърна.
Оправихме си стаята прибрахме си всички принадлежности по точно набутах всичко в куфара и се преоблякох.
Когато отворих вратата,видях Алексей и Каролин да си говорят.Той не ме видя.Тъкмо тръгвах към тях и Каролин...тя...тя целуна моето момче.
---Какво правиш?!!!---развиках се аз.
---Нищо просто ние се целунахме приятелски.---отговори тя с надменната си усмивчица.
Алексей мълчеше.Добре разбрах.Явно на него му хареса.
---Значи първо с Крис, а сега и с моето гадже?Нека ти кажа нещо.Остави ни ковро нещастна!!!---много се ядосах по принцип аз не се държа така с хората ,но първо той е мое гадже второ от къде на къде ще се държи така сигурно с всяко едно момче и трето това ,че не ме харесва бе означава да краде приятеля ми!
---Какво ти става беб?!---А
---Остави ме на мира.Не искам повече да те виждам.Разкарай се от тук.
---Не Лидия чакай моля те! Видя ли какво нсправи! Не искам да контактувам повече с теб Каролин!Ти уби нещото,което обичам единственото!!!
---Еее сега какво да се направи.Разбери Алекс тя не е за теб.Виж я колко е грозна и глупава!Аз съм всичко за ,което можеш да си мечтаеш!Остави я тая мърла!
---Не е така!Спри да се бъркаш в личния живот на хората!Тя не е мърла!По важно е аз да я харесвам!Сега те моля да се разкараш от тук!
Когато чух всичко това не издържах.Влезнах си отново в стаята.Хейлс ме попита:
---Какво е станало?!Защо плачеш?
---Видях Алекс да се целува с Каролин...
---Ще го обезглавя!Как може да постъпи така?!
---Никога вече няма да ставам гадже с човек ,който почти не познавам макар и да се опознахме.
---Съжалявам Лид...
---Спокойно ще се оправя.Ти знаеш много добре колко много идиоти са ми били гаджета.
---Даа...Ще дойда след 20 минути...
---Къде отиваш?
---Ще разбереш!
Останах в стаята си и сълзите се стичаха от лицето ми всякаш бях облак и от мен валеше дъжд.Аманда ми се обади.Искаше да се видим.
---Съжалявам.Не мога не съм настроение.
---Какво ти има?
---Моля те ела в мойта стая..
Затворих и пак започнах да плача...

~~~~

Чаках дълго Аманда.Най-накрая тя дойде с Хейли.
---Разбрах какво е станало...Съжалявам...
---От къде разбра.---погледна към Хейлс.---Ол...
---Той ще съжалява.Чух ,че някой крещеше и реших да видя.Хейли викаше и псуваше Алекс и Каролин.Алекс иска да поговорите.После Итан и Дейвид се появиха и те започнаха да и помагат.Казаха,че ще дойдат да те видят след малко.
---Не искам никой да виждам.Не искам никой да ме съжалява.Просто такъв е животът.Радвам се.---казах го с усмивка,но вътрешно гниех...
---За какво се радваш?Той ти разби сърцето ,а ти продължаваш!
---Чух какво и каза и аз мисля,че той ме обича.
Разказах им.Те казаха,че незнаят какво ще стане.
Помълчаха.
---Какво мислиш за Картър?---попитаха ме двете.
---Не знам не ми е до него в момента.
На вратата се почука.Бяха Дейвид ,Итан и Картър.
Картър ме гледаше тъжно и ми каза:
---Никога не бих ти го причинил.Виж Лидия аз страшно много те харесвам.Моля те стани ми гадже.
---Картър, харевам те но аз обичам него ще ми бъде трудно да си мисля за него докато съм с теб.Не е лесно да се забрави човек на когото си държал...
Мълчахме всички.Аз се завих през глава и поплаках още малко.
Започнаха да си шушукат нещо.Отвиха ме.
Ставай веднага!Няма да си съсипваш живота заради някакъв идиот!---каза Итън гледайки към мен и Аманда.
Аманда се ядоса малко.
Аз се съгласих и Дейв извади картите ,а Картър пък все още гледаше тъжно...
Поиграхме и аз излезнах на терасата.Погледнах настрани и видях Крис.Започнахме да си говорим.Накрая той ми каза:
---Алексей страшно много те харесва.Много ще сбъркаш ако не му повярваш.
---Аз му вярвам.Ще отида сега да поговорим.
---Добре побързай.

◀Един лагер▶Where stories live. Discover now