Седяхме в кухнята. Аз се тъпчех с шоколад, докато обменях с него дяволски погледи. Или по-точно казано демонски.
- Кога те пратиха? - попита ме с дълбок гърлен глас. Не исках да отговарям, но не исках и да предизвиквам гнева му.
- Тази вечер се телепортирах.
- И каква е мисията ти? - добре, на това вече наистина не исках да отговарям. Преглътнах звучно.
- Да те направя щастлив и...
- Аз съм достатъчно щастлив! - изкрещя той прекъсвайки ме.
- Нека продължа. Благодаря. Трябва да те направя щастлив и трябва... ох боже, трябва да те накарам да се влюбиш. - погледът му от яростен се превърна в неразбиращ. Приличаше на кутре опознаващо света.
- М-моля? - попита възмутено. Аз само се засмях.
- Да знам, нали? Сигурно цял живот ще си остана тук. - явно опитът ми за шега не провървя. Той се приближи към мен и тихо изръмжа:
- Нямам нужда от твоята помощ. Махай се. Не искам да те виждам повече. - думите се забиха като експлозия от малки иглички в сърцето ми. Само че не се давах лесно.
- Добре умник такъв. Кажи ми тогава: дори и да ме изгониш, мислиш ли че няма да се пробвам да избягам от тук. Имам предвид Земята. Дори и да се преместя аз пак ще се опитам да те накарам да се влюбиш. Защото това е работата ми. - извиках. Щеше ми се да беше трепнал, но той по никакъв начин не показваше че му пука. - Затова... - казах аз и се настаних удобно на стола си. - аз не мърдам от тук. - завърших и крастосах крака с усмивка на лице. Той само изпъшка, завъртя очи и с гръм и трясък излезе от кухнята. А аз се хванах за главата. Боже, какви неща вършех за да мога да се върна удома. Щях да деля един покрив с демон разрушител. Никой в историята не го е правил. НИКОЙ.
- Стаята ти е до моята. - чух гласа на Деймън и след това затръшване на врата. Явно намека за преспиването ми в неговата стая от по-рано вече не важеше. Станах и се запътих към дневната. Видях вратата до неговата и я отворих. И в този момент ми кипна. Цялия ми куфар беше разпръснат по пода. Изкрещях от яд.
В съседната стая при Деймън
Затворих врата и започнах лекичко да се подхилквам. Беше ми интересно как щеше да реагира. След няколко секунди се чу писъкът й. Не успях да се сдържа и започнах да се хиля силно. Очаквах че щеше да нахлуе в стаята ми и да се разбеснее, но нищо такова не последва.
Легнах на леглото и се загледах в тавана. Разперих ръце и хванах чаршафите. Чаршафите които си представях как тя щеше да стиска, ако не я бях разобличил толкова рано. Човече, как от всички други в Маями попаднах точно на нея? И защо е трябвало да ми пратят такава хубавица? Не е ли можело мъж или лесбийка?
Затворих очи и се замислих. Тя трябваше да ме накара да се влюбя. Добре. Ако това щеше да я разкара колкото се може по-рано, тогава аз бях "за".
