- Колко е къса роклята ти? - попита ме Деймън през вратата. Точно обличах оскъдното парче плат, обсипано с пайети, за което дадох 100$ и трябваше да се нарича "рокля".
- Не може ли след малко сам да видиш? - попитах на свой ред аз и се огледах в огледалото. Ужас! Черната лепната "рокля" стигаше малко над средата на бедрата ми. И едвам покриваше гърдите ми.
Деймън не отговори веднага. След кратко мълчание се чу хленча му.
- Ма аз искам да я видя сега...
- Скапан перверзник! - викнах му.
За последно се огледах и отидох в другия край на стаята. От една от многото торби извадих черна кутия за обувки. Отворих капака и се зарадвах на гледката. Лачено-черни токчета на висок ток с платформи. Бързо ги обух и със ситни крачки се запътих към огледалото... отново.
Изглеждах като някоя лесна тийнейджърка, но отивах на дискотека все пак.
Реших да накъдря кафявата си коса и да сложа малко грим - спирала, сенки, фон-дю-тен.
Когато приключих, излязох от стаята си. Влязох в хола и заварих Деймън да гледа телевизия.
- Хайде перверзнико, ще закъснеем. - извиках докато крачех към асансьорните врати и обличах тънкото си яке.
- Добре шефке. Просто ще карам по-бър... - млъкна по средата на изречението си той. Обърнах се и видях че ме разглежда от глава до пети.
- Какво? Какво има? - зачудих се на глас.
- Вие в Рая така ли се обличате? - попита и посочи дрехите ми.
- Разбира се че не! Но пък съм на Земята. - и се усмихнах шеговито.
- За което много се радвам. - пробва се да изшепне достатъчно тихо за да не го чуя, но се провали. Направих се че не съм го чула и се обърнах с лице към металните врати. Сбърчих вежди и се помолих тази вечер да мине добре и да му намеря половинка.
В главата на Деймън
След половин час път с Мерцедесът ми, пристигнахме пред някаква дискотека. Видях Кристин, Кейси и още няколко човека да ни махат. Паркирах колата и тръгнах към тях.
- Здравей сладко сладкишче. Здравей отровно сладкишче. - прегърнах Кристин и Кейси. Прякорите им много им отиваха.
- Здрасти скапан мухльо. - отвърна на поздрава ми черногледата рокерка с прошарена в червено коса. Кристин я сръчка.
- Не така де.
- Добре... в такъв случай си наперен мухльо. - поправи се.
- Мда, това повече му отива. - чу се гласа на съквартирантката ми. След малко тя застана до мен. - Аз съм Аврора. Ти си Кейси, нали? - попита тя с блестяща усмивка на лице.
- Да и не знам какво ти е говорило гаджето ти но...
- Гадже ли? - попитах бързо. Кейси погледна първо мен, понеже гадно я прекъснах, а след това и Аврора. Сетих се какво имаше предвид и не ми харесваше.
- Нееее. Не. Не сме гаджета. Никога. Невързможно. Ъ-ъ. - каза Аврора.
- Щом казваш. Окей, това са едни наши приятели. - каза и се отмести за да видим и останалата част от групичката ни. - Това е Матю. - посочи Кейси към едно синеоко момче с обикновена кафява коса. С Аврора се здрависахме с него.
- Това е Пенелапи. - представи ни Кристин едно много красиво момиче с черна коса и зелени очи. И с нея се здрависахме, а докато си стисках ръка с нея тя ме изгледа много дяволито, което вътрешно малко ме изненада. "Много ми е приятно да се запознаем" беше казала тя докато беше впила очите си в моите.
- А този тук - с развълнуван глас почна Кейси - е Шон. - бях подал ръка за да се ръкостискам с блондина, но реакцията на Аврора ме стресна.
- О Боже. - каза тя с усмивка на лице, докато се гледаше с момчето.
