"Скъпи"?! Коя пък беше тая изрусена патица? И защо подяволите го наричаше така?
- Кристин! - чу се радостният му глас. След няколко секунди той се появи, а блондинката скочи на врата му. И... започна да го целува?
- О Дейми, колко ми липсваше. - изписка с фалцетен глас тя.
- И ти на мен. - отвърна Деймън, на което аз не повярвах. Той... моля какво? Блондито се обърна към мен и сбърчи идеално уформени вежди.
- Дейми, коя е тая? И какво прави в твоя апартамент...? - попита със закачлив глас тя. Това ме обърка. За миг помислих че може би са гаджета, но такъв тон не прилягаше на гадже. Освен ако не мислеше че не съм й конкуренция, а някоя курва и смяташе че няма повод за ревност.
- Съквартирантката ми Аврора. Аврора това е Кристин. Най-добрата... - каза той, но Кристин го прекъсна и развълнувано подаде ръка към мен.
- ...приятелка. Най-добрата му приятелка. И също така...
- ...лесбийка. - изкашля се Деймън. Явно тия двамата много обичаха да се прекъсват. Подадох ръка и се здрависах.
- Приятно ми е. - изрекох със съмнителен глас. - Е ами добре. Аз ще отида да си взема душ, тъй че до после. - казах и се шмугнах в стаята си. Съблякох спортния си екип и влязох под душа. Топлата вода се отрази добре на кожата ми. Замислих се за ситуацията отпреди малко. Честно ли? Малко се подразних, когато първоначално си помислих, че Деймън има приятелка. Не за друго а нали разбирате. Защо изобщо са ме пращали тук ако вече е бил влюбен.
При Деймън и Кристин
- Е? Тя знае ли за теб? - попита ме Кристин. Знаех какво имаше предвид.
- Да. Оказа се че е ангел пазител. - отвърнах с непокистки глас. Кристин се ококори и големите й сини очи станаха още по-огромни.
- Защо си я оставил тук в такъв случай? - не отговорих. - Аха, ясно. А каза ли й за Шейли? - пак не отговорих. - Тя има ли и малка представа за това какъв си ти всъщност? - премълчах. - Хах! Ще е интересно.
- Къде си отседнала? - попитах аз. Не исках да отговарям на нито един от въпросите й. И без това тя сама се досещаше.
- В едно малко местенце на 17 пресечки от тук. Много е хубаво и с Кейси си го делим. - на устните й се заоформи лека усмивка. Кейси беше приятелката на Кристин. Те бяха пълни противоположности - ако Кристин носеше пухкави розови якенца, то Кейси се навличаше с тениски на "Металика". Ако косата на Кристин беше изрусена и елегантно накъдрена, то тази на Кейси беше черна, прошарена с червени кичури и стегната на конска опашка. И може би именно заради това, че бяха различни, бяха и щастливи заедно.
- Радвам се за вас. Може ли да те помоля... - започнах но чух че вратата на банята на Аврора се отваря и затваря и ми хрумна идея. Кимнах на Кристин да ме последва. Почуках на вратата на стаята на Аврора и преди да съм чул какъвто и да е отговор прошепнах на най-добрата ми приятелка:
- Само я занимавай няколко часа. - и я бутнах вътре, след което взех ключовете си и излязох.
