Демона и Аз

Демона вкъщи?!

Този път той се завъртя, погледна ме със сините си очи и се усмихна леко-Аз съм черната котка от вчера. А и ти си тази която ме прибра и остави да спя със нея на едно легло~-каза Роу сънливо, прозя се и пак чогледна към Надя която се опитваше да осъзнае какво става с нея, с котката и защо "Дявола" беше в леглото и. Толкова много мисли, но накря тя изтърси  нещо което изненада дори и нея.

-Не си представях "дявола" толкова...ъммм...нормален, да...да, ъмм...така човешки?- а в главата и беше паника. "Идиоткаааа, тъпа ли съм, какво съм?! Ако не преди то сега ще съм мъртва!"

Но нещо я изненада, а именно това че Роу не правеше нищо а просто я гледаше със усмивка. Беше станало много тихо, единствения звук който се чуваше беше от веригата на рогата на Роу, а тъй като те бяха извити леко във началото и след тов върваха назад, верижката на тях се клатеше и правеше шум но неможеше да падне.
А казах ли че рогата му в началото от където започваха бяха покрити с къста и средно дълка синьо зелена коса.
-Ъъъъъ....нищо ли няма да кажеш...или да направиш?

-Искаш ли да направя нещо? А, и е гршка на езика, не съм дявол а демон, демоните могат да изглеждат както искат. Мога и да стана оная грозна полу човек полу козел форма дето хората са си измислили.

-Емммм да, искам реякция...

-Ахахахаха-започна да се смее Роу. Той падна от леглото и се затъркаля хилейки се още повече. Надя го гледаше като урод и се разхили когато той я погледна. Смяха се и накрая спряха, Надя го гледаше от леглото, а той от пода.

Роу протегна ръката си и хвана Надя за лявата и ръка-Ела тук....-каза той и в същия момент я дръпна, тя падна от леглото право на гърдите му, а той я прегърна и стисна леко.

-Баси Демона.-Надя седеше в прегръдката и не мръдна, но и се остави да я гушка-И сега, къде точно смятъш да живееш, Mr. Demon?

-У вас~-каза демона му с демон и я стисна пак, играейки си с кичур от косата и.

-Ха? Каквооо? У нас?

-Дам, у вас.

След като Роу каза това, усмивка зайгра на лицето му.
"Колкото съм по-близо до теб, ще мога да те пазя." Си помисли той.

"Каквооо, унас, вкъщи?! А какво за майка ми, а ако ми дойде някой на гости, какво?
-Наде, кой е това?
-А той ли? Той е Демона вкъщи~
Това ли ще им кажа?! Неее това е лудост!"

-Роу, няма на----тя беше прекъсната от Роу който беше сложил пръст върху устните и. Тя усети не да пари на езика и и започна да се върти, на Роу не и даваше шанса да избяга-Ето, този пентаграм е маркер и показва че ми принадлежиш-каза демона кротък и със топъл глас.

-Аз съм.....какво? Какво ми направи....току...щ---този път Надя неможа да си довърши въпроса. Очите и се затвориха и поради позицията в която бяха, тя тупна главата си върху гърдите на Роу-Припадна ли?-Той я вдигна на ръце и я занесе до леглото. След като тя легна, той се шмугна под одеалото заедно с нея. Демона я прегърна отново, но този път беше внимателен, тялото и беше мъничко сръвнение с неговото, и той гледаше да не я стисне твърде силно, за да не я нарани.

Тааааа Дааааа! Това е лраят на тази глава, кажете да ли ви е харесала шот бях малко сънена докато я писах😴
Сори за грешките. Об ви😘
Думи: 603