Демона и Аз

Съквъртирантите

Те ме зяпаха и аз ги зяпах. По инеркция си хванах косата и я вързах на опашка. Те продължиха да ме гледат. Може би бяха очите ми? (А аз като се замисля, никога не съм описвала Надя, а? Тя е със дълга до дупето бяла коса и с разноцветни очи. Розово и жълто.)

-Хаха, не се смущавай. Ние просто си зяпаме.-каза Кастиел. Той беше със червена коса и сиви очи. Хилейки се, той подаде юмруче.-Чукни.

-Надя.-та чукна, а от там татуто й се появи отново. Момичето го погледна и не му обърна внимание.

-Уоу...Яко, какво е това?-попита едно русокосо момче, а очите му бяха жълти.-Аз съм Нат, btw.

-Надя, и това....са симвули, така да се каже. Имам ги още от малка.

-Тва е супер!-каза синекосо момче и я прегърна вгръб. Чу се едно *ФРАС* и същото момче, което до преди няколко секунди я гушкаше, падна на земята.

-Алекс! Не е прилично да правиш това на една дама! Още повече щом сте се запознали едва преди няма и три минути!-момчето със зелена коса, каза на другото, което явно се казваше Алекс.

Аз се изхилих. А те двамата ме погледнаха.

-Ейвън, приятно ми е ма'ам.-каза зеленокосия и ми целуна ръката. Символите не направиха реякция, а това си беше страннннннноооооо. Всеки път когато някой ме пипнеше а те се бяха появили ме пареше или нещо от сорта.

-Алекс, както разбра от тоз сваляч тука.-Алекс каза през зъби всичко освен името си. Изсмях се, след това погледнах към Роу, а той просто се усмохваше самодоволно.

-Ой, Роу, каза нещо за стая, но ако имаш предвид товааааа...

-Хаха, да защо?

-Много момчета, бе.

-Ми да, че са по-силни и ми вършат по-голяма работа от момичетата.

-Аха, ми то аз съм момиче, ама съм тук, а?

-Надя, имаме си теория за това. Господаря е гей.-каза Кастиел и ме потупа по рамото.-И едно момиче да има, значи ни оспорва теорията.

-Силна си, това е. А вие, защо сте си послили че аз, Краля на Демоните ще съм гей?

-Аз не съм съгласен да има момиче в екипа. Не се обиждай, но ако се нараниш ще е наша вина. Достачно ни е да мислим за опонентите, а сега и за теб.-каза Алекс, усмивката му беше заменена от  сериозно лице.

-Але----едно*ТРАС*  прекъсна Ейвън, а във същия миг, Алекс се свлече на земята, стискайки корема си. Надя беше пред него, с едно коляно вдигнато. Личеше си че беше ритнала и изкарала въздуха на синекосото момче и то само с един удър.... Е де, ритник.

-Какво? Лазеше ми по нервите. Има много голяма уста.

-Хахахахаха. Надя, супер си! Вече ти измислих първата ти работа. Ето този.-Роу метна снимка към момичето, а тя скочи и я хвана. Погледна я и попита Демона в същото време в което тои каза:Убй го.

-Да го убия ли?

   Всички се засмяха. Роу кимна с глава и направи знак на Кастиел че той ще бъде с нея. Той също кимна и я потупа по главата.

-Какви са силите ти?

-Тя още ня----Понечи да каже Роу, но Надя го прекъсна.

-Сенчести. И свещи, но тях не ги използвам често.

-Аха. Свещи?

-Ще разбереш когато реша да ги използвам. Не го правя често, само да знеш.

-Радвам се че сте приятели вече, ама тръгвайте. Целта ви няма да се убие сама, нали?-каза Роу, а Надя се ухили.-Не се знае, може и да го блъсне камьон докато се прибира. Или някое куче да го нападне.

-Що не? Така ще ни е по-лесно!-каза Кастиел и поглена към другите. Те се хилеха, но Алекс все още беше на пода-Голямо си бебе, знаеш ли?

-Ма тва БОЛИ! Тя ме изрита много силно. Алеее, добре че не беше в топките...

-Маниери, Алекс.-каза зеленокосото момче.

-Не ми давай идеи, а и ти си ми приличаш на мазохист, шо не те изритах в топките верно?

Всички пак се засмяха. Роу гушна момичето и се усмихна отново. Пак я стисна, но в същото време им каза.

-Аййййдееее деееее. Тръгвайте!

Какво ще стане след това? Дали мъжа ще е жив и ще ги чака, или ще е мъртав? Или пък просто ще е нищо и никаква заплаха?
Обичам ви и дано Ви е харесала таз тъпотия~😘
Думи: 717