Miraculous Ladybug and Cat Noir {bg}

The end

Ейдриън се трансформира обратно и Плаг застана пред лицето му ядосано.

- Ейдриън, какво ти става? Как може да оставиш Маринет да се бие сама?!

- Не е сама! - каза раздразнено Ейдриън. - Нали си има нов партньор!

- Поне отиди виж дали е добре, защото честно казано, аз нямам доверие на този Вълк..! - настояваше Плаг.

- Добре... Ще отида, но само, за да престанеш да ми надуваш главата, ясно?!

- Напълно! - отговори с усмивка Плаг.

Отидоха до помещението, в което се водеше ужесточена битка. Изведнъж Ейдриън стана свидетел на нещо, което много го ядоса.

- Аз си знаех!!! Плаг, трансформация!

Ейдриън отново се преобрази в Черният котарак и влезе много ядосан.

- Стой далеч от моята Калинка! Катаклизъм! - каза той и атакува Вълкът, но той избегна атаката и се засмя.

- Не очаквах да дойдеш! - каз Вълкът, като усмивката му стана по-широка.

- Добре ли си? - Котаракът попита жалостно Маринет и тя кимна.

- Писна ми от лигавщините ви! - каза ядосано Вълкът и ги атакува. Котаракът моментално взе Клаинката и отскочи настрани.

- Стой тук! - каза Ейдриън и постави Маринет на земята.

- Искам да ти помогна! - каза тя и се опита да стане, но страшна болка я прониза в корема.

Тя докосна мястотот и цялата й ръка беше във кръв.

- Мари! - изкрещя Ейдриън и я хвана преди да припадне. Облегна я на стената и погледна кръвожадно Вълкът.

- Ще си платиш за това! - извика той и тъгна да атакува Вълкът, но той отново избегна атаката.

- Хайде, котенце, мислех, че искаш да отмъстиш за твоята Калинка...- каза Вълкът и веднага скочи назад.

Ейдриън се усмихна.

- Какво е толкова смешно?.. - Вълкът докосна бузата си и видя кръвта по пръстите си. - Ах, ти...

Вълкът погледна Ейдриън, но очите на Котарака се бяха променили. Имаше нещо страшно в тях.

- Трябва да направя нещо - каза си Маринет. - Но какво?

С последни сили, тя се опита да стане.

- Късметлийски талисман! - извика тя. В ръцете й падна малка кучешка свирка.

- Кучешка свирка? - погледна учудено тя.

После отклони погледа си и се огледа.

- Котарако! - извика тя.

Той бързо се обърна и я погледна. Тя кимна с глава и той я разбра. Маринет бързо свирна със свирката и Вълкът си запуши ушите.

- Какъв е този шум? Несломима, спри го!

Тя бързо се насочи към Маринет,но Ейдриън я удари.-Калинке ще можеш ли да ги върнеш обратно?-попита той като застана пред нея.-Д-да ще се справя!-каза Калинката,опитвайки се да игнорира болката.-Не!-Несломима тръгна да бяга.-Ще ме предадеш ли?-Вълкът погледна към нея с ядосан поглед.-Съжелявам всеки да се спасява сам за себе си!-каза тя и точно тогава Котаракът я удари отново и я върза здраво.-Твой ред е!-Котаракът погледна Вълкът.-Само в мечтите ти котенце!Вълчи нокти!-Вълкът атакува Котаракът,но Ейдриън с лекота избегна ударът му.-Ха,бавен си!-каза той и го удари силно в лицето.Вълкът падна на земята в безсъзнание.Ейдриън откъсна огърлицата му и взе гривната на Клоуи, и ги счупи пред Маринет.

-Стига толкова злини малки акуми!-каза тя и ги хвана преди да отлетят.-Чао,чао малки пеперудки!-каза и пусна белите пеперуди.Тя се превърна отново в Маринет.-Добре ли си Мари?-попита притеснено Тики.-Да, добре съм!-усмихна се насила тя.Котаракът се затича към нея.-Браво Мари,чудесен екип сме!-каза той и се усмихна.-Д-да така е....Ейдриън хвана Маринет бързо преди да е паднала.-Мари?Мари!Маринет!-отекналият глас на Ейдриън звучеше в главата на Маринет и бавно се отдалечаваше.Маринет бавно отвори очите си и се огледа наоколо.Беше в някаква голяма стая.-Къде съм?Изведнъж в съзнанието и се появи образът на Ейдриън.-Ейдриън!-извика тя и рязко стана от леглото.Погледна към раненото място и видя,че е превързано.-Мари?-чу се сладкият глас на Ейдриън.Той дойде до леглото и седна до нея.-По-добре ли си?-попита той и я погали по косата.-Да.. Ейдриън аз...-Не ме плаши повече,става ли?-усмихна и се той.Сълзите напираха в очите на Маринет и тя го прегърна силно.-Мари?-Трябваше да те послушам...съжелявам...-разплака се тя.Той повдигна брадичката и и я погледна право в очите.-Мари не си виновна аз прекалено много те ревнувах и мислех,че ще те загубя!-Оу Ейдриън ,колко сладко ревнувал си ме!-прелестната усмивка отново узари лицето на Маринет.-Обичам те Маринет!-каза Ейдриън и сля устни с нейните.Тя леко се отдели.-И аз те обичам!-каза тя и отново сляха устните си.-Уф гадост!-оплака се Плаг,който ги гледаше зад стената.-Защо ги шпионираш?-появи се Тики зад него.Черното коте се стресна и веднага се зачерви.-Аз н-не съм ги шпионирал!-Не са ли сладка двойка?-Тики погледна скришом влюбените.-Направо нямам думи!-каза Плаг отекчително и кръстоса ръце.Тики се засмя и го целуна по бузата.Плаг целият се зачерви.-Хахаха!-засмя се Тики и отиде при влюбените,които спряха да се целуват.Тики бързо се скри зад главата на Мари,а червеният Плаг я гонеше.Ейдриън го хвана и също се засмя.-Не е смешно Ейдриън!-ядоса се Плаг.Тики отиде до него,а Плаг я дръпна

WRITTEN BY: isssetto

<3