Част втора (2/2)

997 55 17
                                    

Той се възползва от момента. Взе обеците ѝ и ги счупи. Беше умен, затова си сложи контактни лещи преди да се изправи лице в лице с нея.
Маринет се оправи и възвърна предишният си облик. Зачуди се.
- Бързо! Преобрази се и хвани акумата! - извика Черният котарак.
Маринет стана и извика:
- Тики, ти си!!!
Тя се превърна в Калинката и залови акумата.
- Чао, чао, пеперудке! - каза тя и я освободи. - Чудотворна калинка! - извика Маринет и всички разрушени сгради се оправиха, както и всички хора които беше завладяла.
После се скри и се трансформира обратно в Маринет. Докато се усети, Черният котарак вече стоеше до нея и въртеше опашката си в кръг с ръка, докато сладко се усмихваше. Вече се беше стъмнило. Маринет изпищя, защото се изплаши, но Котаракът изведнъж стана прекалено сериозен и ѝ запуши устата опирайки я в стената. Единственната мисъл, която плуваше в главата му беше само Маринет. Тя и сладките ѝ устни. Красивите ѝ очи... Прелестната ѝ коса...
Маринет го погледна стреснато, когато той опря цялото си тяло в нейното. Тя настръхна. Той махна ръката си от устата ѝ и прошепна:
- Обичам те...
Сърцето ѝ подскачаше като лудо.
Той се доближи. Сърцето ѝ започна да увеличава скоростта си.
Черният котарак допря устните си в нейните. Облиза горната ѝ устна искайки разрешение за целувка с език. Тя го целуна. Целуваха се страстно. Той свали ръцете си надолу по гърба обарвайки дупето ѝ и когато стигна до бедрата я вдигна целувайки я. Тя зарови пръсти в косата му. Той я доближи още повече до себе си, така че да може и тя да усети сърцебиенето му. Така продължиха доста време, докато Ейдриън не реши да се отдръпне. Той махна ластичките за коса на Маринет и пусна красивата ѝ коса галейки я. Продължаваше да я държи здраво.
- Така си сто пъти по-красива..! - прошепна ѝ той и започна да я целува по врата.
Тя настръхна и се възбуди. Всичко това приключи, когато забелязаха светкавицата, която ги снимаше. Изплашиха се и избягаха.
- Обади ми се! - провикна се Ейдриън под формата на Черният котарак.
Маринет се прибра разтревожена, а Ейдриън отчаян. За пореден път, съдбата ги разделяше един от друг.
- За малко да загубиш девственноста си! - скара се Плаг на Ейдриън.
- Аз я обичам, Плаг... Просто... когато съм с нея... губя контрол... - каза невинно Ейдриън държейки чудотвореца си.
- Искаш ли тя да ти бъде бъдеща жена? - попита подигравателно Плаг и се изкиска.
- Може би... - Ейдриън отговори напълно сериозно и отмести поглед.
Плаг въздъхна и си легна.
През това време Маринет и нейнеят чудотвотец говориха на същата тема.
- Какво да направя, Тики?! Просто... Обичам го... - отговори невинно Маринет.
Тики въздъхна и легна да спи.
Така завърши денят им.

П.п.: Какво предпочитате да стане в следващия "епизод"😃? Искате и двамата да загубят девственноста си или Маринет да се влюби в друг?

Miraculous Ladybug and Cat Noir {bg}Unde poveștirile trăiesc. Descoperă acum