Miraculous Ladybug and Cat Noir {bg}

Част първа (1/2)

Ейдриън се чудеше, колко ли е часът.
- Ставай за училище, Ейдриън! - извика Наталия. - Вече сме закъснели!
- Моля..? - сънено попита той. Всеендо не знаеше къде се намира.
Надигна се и се оправи набързо.
Нахлу в класната стая с гръм и трясък, задъхан. Маринет го погледна и той набра сили да ѝ намигне.
- Така, Ейдриън, излиташ от урока! Какво става с теб? Това ти е за урок- каза строго госпожата.
Понеже Маринет видя, че Ейдриън е прекалено задъхан, за да отговори, тя отговори вместо него.
- Но той не е искал! Така не е честно! - ядоса се тя.
- Още едно проницание и ти ще изхвърчиш заедно с приятелчето си, Маринет! И това не е твоя работа! Аз говоря с него, не с теб.
- Добре тогава! - каза Маринет и излезе с Ейдриън.
Затвори вратата на стаята ядосана и натъжена. Погледна към Ейдриън.
- Добре е, че приятелката ми се застъпи за мен - каза Ейриън, като вече не беше задъхан и уви ръка около раменете на Маринет с усмивчица и гордо надигнати вежди.
Тя се засмя глуповато, изчерви се и махна ръката на Ейдриън.
- Стига, Черен котарако - каза щастливо тя и се надяваше това никога да не спира.
Той небрежно сложи ръка зад врата си и се усмихна, Маринет не издържа и го прегърна. Той също я прегърна. Но тя продължаваше да се ядосва.
- О-о-о! Татко ми звъни! - каза той, бутна Маринет и вдигна.
След краткия проведен разговор с него, той каза на Маринет, че трябва да се прибира. Тя се натъжи още повече, когато остана сама. Скри се в тоалетните и намери огледалце. Погледна се и се разплака с думите:
- За нищо не ставаш!
...
Обежището на Хълкмод
- Тъга, ядосване... Перфектната жертва! - каза Хълкмод и извика една от пеперудите си, като я очерни. - Лети моя малка акума! Лети и завладей душата ѝ - каза той и я пусна през прозореца си.
...
В училището

Маринет плачеше отчаяно, докато акумата не дойде и не влезе във вълшебните ѝ обеци.
- Здравей, Красавице. Аз съм Хълкмод и ще ти помогна да станеш известна и Ейдриън да ти се моли, както и всички да ти се подчиняват, но в замяна ти, ще ми донесеш чудотворците на Черният котарак и Калинката.
- Разбира се, Хълкмод - отговори Маринет и впусна акумата в себе си.
Тя се превърна в най-прекрасното момиче на света в буквалния смисъл. Косите ѝ нежно падаха на къдрици, роклята ѝ беше елегантно червена, гримът ѝ беше превъзходен, а сините ѝ очи можеха да те накарат да полудееш.
Тя тръгна. Погледна Нино, който извъртя глава, за да я огледа добре. С погледа си тя го омагьоса и той ѝ се подчинаваше. Направи така с няколко души, докато Ейдрън не я забеляза. Той изскочи от лимозината в движение и тръгна да скрие зад един блок. Наталия се равика, но вече беше твърде късно. Той извади чудотвореца си.
- Леле, колко е очарователна само... - каза любезно и змечтано Плаг.
- Не барай, Плаг! Моя е! - ядоса се Ейдриън и после извика: - Плаг, трансформация!!!
Появиха се ушите, костюма, маската и опашката.
Тръгна да тича след Маринет. Когато я погледна беше очарован. Тя беше най-красивото и перфектно момиче на света. Но той бързо си припомни, че не трябва да я гледа в очите. Закривайки очите си с ръка, той каза:
- Ей, красавице, ще излезеш ли с мен? - пошегува се той, но не му се искаше това да е просто шега.
После я нападна. След дълга борба, тя го повали и откри лицето му лежайки върху него.
- Ей, Черен Котарако... - каза тя нежно. Беше на милиметър разстояние от него. - Погледни ме - гласът ѝ всякаш отекна в ушите му.
Той отвори очи. Гледаха се дълго време. Устата на Ейдриън увисна. Тя му я затвори и започна бавно да се приближава до него, все повече и повече.

П.п.: Ами... Съжалявам за късата глава, но така се получи. Искам да знам дали се справям и също така искам да ви благодаря на всички, които четете помията ми. ❤