Miraculous Ladybug and Cat Noir {bg}

Новото момче? специален епизод (част 3)

На другия ден Маринет се отправи на училище. Влезе в час и седна до Аля. Но това до нея не беше Аля, а новото момче в училище! Сънената ѝ физиономия не беше много привлекателна, но тя с голямо напрежение успя да отрони:
- Кой по дяволите си ти?
- Аз съм Нейт, приятно ми е - той протегна ръка, за да се здрависа с Маринет.
- Аз съм Маринет... но защо си седнал на мястото на Аля? - здрависа се тя с него.
- Оу, не знаех, че мястото е заето, съжалявам... - каза невинно той.
- Не, няма проблеми, и без това Аля нямаше да дойде днес - Маринет се усмихна и започна да слуша урока.
Докато тя слушаше, Нейт, който очевидно беше Вълкът, се обърна назад и се засмя зловещо.
Часът свърши и Маринет и Ейдриън отидоха да закусят.
Клоуи ги проследи, тъй като искаше да разбере важни факти. Не, че изобщо знаеше дефиницията на думата "факт".. Както и да е.
Маринет и Ейдриън се целунаха, а Клоуи побесня.
* в леговището на Хълкмод*
- Лети моя малка, Акума! Направи я зла!
*в у-ще*
Акумата навлезе в гривната, която Ейдриън бе подарил на Клоуи. И така се зароди "Несломимата".
— Ейдриън! Имам изненада за теб! — тя разтегна лъка си и опита да го улучи, но Маринет го бутна и стрелата се заби в стената. Клоуи изръмжа гневно.
През това време те се преобразиха в Калинката и Котарака. Тогава Котарака се показа иззад някакъв стълб и я погледна облягайки се на пръчката си.
— Бих казал, че не ме привличаш, но с тази твоя воня, можеш да привлечеш, дори и бивол от километри... — после той се засмя и избегна стрелата ѝ.
Чу се само:
— Късметлийски талисман! — каза Калинката и в ръщете ѝ падна кутия с бонбони.
— Но какво да правя с това? — попита тя себе си.
— Може да ги подадеш на Котарака, който да ги подаде на Клоуи, която ще се разсее и през това време аз ще те подхвърля и ти ще вземеш гривната ѝ — каза Вълкът стоящ точно до нея.
— Благодаря! — каза тя и подхвърли кутията.
Котарака точно щеше да я хване, но забеляза Вълкът и беше съсредоточен да хвърля заплашителни погледи.
— Стига толкова..! — каза той на себе си и най-спокойно се оттегли.
— Но, Котарако! Не! Не ме оставяй да се бия сама!
— Но... Ти имаш партньор вече... — каза той и погледна към Вълка.
— Не... — прошепна тя.
— Ехо! Някой тук се нуждае от помощ! — извика Вълкът.
Калинката продължи да се бие, но когато Котарака напусна помещението... Вълкът спря са се бие.
— Точно както го планирах - каза Вълкът с лукава усмивка.
— Но... Какво по...? — попита подплашено Маринет
— Вълкът не е този, за когото всички го мисите! — каза той и наведе глава със страховит поглед. — Да, Калинке! Това всичко беше част от плана. Ти оставаш сама, безпомощна, а аз ти вземам чудотвореца! Умно, а? — усмихна се той.
— Не е за вярване! Аз ти вярвах! — каза Калинката ядосано.
Не след дълго те се втурачиха в бясна битка. Вълкът взимаше надмощие. Тогава той я повали на земята и извади ноктите си опирайки ги близо до гърлото ѝ.
— Котарако, къде си сега? — прошепна Маринет.

Следва продължение...

Е, как е? Знам, че наистина много се бяавя, но в момента работя по няколко други истории и честно казано не ми остава време... Но никога не бих отказала да чуя мнението ви за тази свежарска история. Очаквам гласове и коментари! 😄❤