Част втора (2/2)

1K 63 22
                                    

Маринет започна да избягва огнените топки летящи към нея. Ейдриън я хвана за ръката и започна да върти бързо пръчката си над главата на Маринет, отправяйки огнените удари.

- Остави ме да пребия тази... - тя не успя да довърши, защото се усети. Ейдриън я погледна и тя пусна малка виновна усмивка.

- Добре..! - Маринет погледна сериозно към Клоуи. - Щом искаш игра, пламенна жено, ето ти игра! - каза Маринет и след това извика: - Късметлийски талисман!

Йо-йото й се завъртя и образи сърчица. Когато погледна падащото огледалце в ръцете си се отегчи до смърт.

- Какво да правя с това..? - попита повече себе си, отколкото Черният котарак.

Тя огледа добре терена. Трябваше да вземе химикалката. Ето, че се появи идея! Тя се реши да отправи огледалцето в съседната стена, Черният котарак да го удари, слънцето да го освети и да заслепи Клоуи и накрая тя да изпусне химикалката на Ейдриън. Речено - сторено. Калинката взе химикалката и я счупи. Малката акума излезе и Маринет я прибра в йо-йото си със следните думи:

- Стига си вършила толкова злини, малка акума!

После я затвори и рече на бялата пеперудка:

- Чао, чао, малка пеперудке! - След паузата тя хвърли късметлийския си талисман и каза: - Чудотворна калинка! - Всичко изведнъж се оправи Клоуи излезе от магията.

- Винаги ще я обичам... - каза на себе си Черният котарак въздъхвайки.

Когато Маринет завърши със справянето със злото, отиде при него и каза натъжено с пусната надолу глава:

- Чуй ме, Черен котарако... Аз... -  запъна се тя. - Няма да мога повече да те виждам... съжалявам... Щом не мога да опаза най-малко какво имам под маската, как се очаква да опазвам цял Париж..? - тя взе да си тръгва.

- Маринет! Не! Стой! - спря я Ейдриън, хвана я за ръката и се превърна в нормално момче. Тя го погледна. - Ние пак ще сме екип! Но ще се справяме заедно, моя лейди - каза той и целуна ръката на Калинката. 

- Винаги знаеш как да ми оправиш настроението, Черен... оп-п-п... така де, Ейдриън  изчерви се тя.

- Всичко за моята лейди! - каза той и я прегърна. Тя се превърна в нормално момиче в обятията му.

Той я целуна по бузата, а тя срамежливо се отдръпна.

И така денят им завърши с пореден успех над злото и с малко неизказана любов.


П.п: Да продължавам ли с историята? (пишете в коментарите)

Miraculous Ladybug and Cat Noir {bg}حيث تعيش القصص. اكتشف الآن