Miraculous Ladybug and Cat Noir {bg}

Част първа (1/2)

Звънецът би и всички седнаха. Госпожата започна да преподава. Пет минути по-късно Маринет влезе в стаята тихо-мълком и седна на чина си.
- Наистина ли си мислеше, че номерът ще мине? - обърна се към нея госпожата.
- А-а-аз... Ами... - стаписа се Маринет.
Чу се силно похъркване и това прекъсна вниманието на госпожата към Маринет и се насочи към Ейдриън, който си похъркваше на предния чин.
- Ейдриън! - скара му се госпожата.
- Защо закъсня? - шушна Аля на Маринет.
- Ами... Знаеш! Трябваше да оправя в стаята си и... да-а.. - шушна Маринет.
- Дано всичко мине като по вода! - каза тихо Аля.
- Моля? За какво ми говориш? - попита Маринет.
- Ти и Ейдриън се паднахте заедно! - зарадва се Аля.
- Моля? За? - Маринет направи стряскаща физиономия и повиши малко тона.
Всички погледи се забиха право в нея и тя колебливо се усмихна
- Край! Това е! - госпожата тресна по бюрото с ръка и усмивката на Маринет веднага спадна. - Изхвърчате от часа ми! И двамата! - тя погледна и Ейдриън.
- Мен? Защо мен? - попита небрежно той.
- Марш, казах! - госпожата посочи вратата.
И двамата си събраха багажа и излязоха, но от чантата на Ейдриън падна химикалка.
...
Маринет се настани на една самотна пейка в парка, качи крака на нея и зарови глава в ръцете си, ридаейки. Ейдриън си взимаше сладолед и през рамо забеляза случайно, че Маринет плаче. Отиде да я успокоява.
- Хей, Маринет... - каза колебливо той и седна до нея.
- Остави ме, Ейдриън... - каза тя през сълзи.
Ейдриън сложи ръка на рамото ѝ и погледна към сладоледа си и после реши да ѝ го даде.
- Заповядай - каза той и ѝ подаде сладоледа.
Тя го погледна и протегна ръка да вземе сладоледа. Напъна се да се усмихне, докато Ейдриън прокара пръст по бузата ѝ, за да изтрие сълзата. Тя настръхна и имаше чувството, че сърцето ѝ ще експлодира.
- Благодаря ти - каза Маринет и с поглед изпълнен с тъга, попита: - Какво ли щеше да правиш, ако беше супергерой и ходеше на училище и на всичкото отгоре да ти дават и домашни... - въздъхна тя.
- Ъ-ъ-ъ... Какво? Защо питаш? - Ейдриън непохватно сложи ръка зад врата си и пусна малка усмивка.
- Какво? На глас ли го казах? А-а-аз... Съжалявам, но нали знаеш... понякога съм малко ха-хо-и-хо..! - засмя се тя държейки се странно.
Ейдриън започна да се съмнява, че Калинката в която е лудо влюбен е Маринет. И да, така беше, но това беше тайна. Никой не знаеше самоличността на Калинката и на Черният котарак, дори самите те го криеха един от друг.
Ейдриън присви леко съмнителните си зелени очи.
- Спи ми се... - каза Маринет.
- Да те изпратя ли до вас? - попита бодро Ейдриън.
- Не.... Аз... Наистина имам - започна Маринет като гласа ѝ ставаше все по-уморен и бавен - нужда... от... съ-ън - след това тя заби глава назад.
Ейдриън се усмихна, махна сладоледа и я взе на ръце. Тъй като не знаеше, къде живее тя, я заведе у тях. Остави я да спи на леглото си, но покрай нея, Ейдриън също заспа. Той обви Маринет с едната си ръка, а тя я гушна.
...
След два часа в училището...
- Къде е Ейдриън!? - гневно изсъска Клоуи държейки изпуснатия химикал на Ейдриън.
- Звънях му, но не отговаря - каза Нино.
- Той е само мой!.. - направи кратка пауза. - Маринет... - прошепна ядосвайки се.
...
В обежището на Хълкмод

- Хм-м-м... Прекрасно... Ревност, гняв, тъга... Перфектния случаи! - Хълкмод протегна ръка и една от многото му пеперуди, наречени Акуми, се приземи на дланта му. Той я очерни и пускайки я да си върви през голямото кръговидно стъкло, каза: - Лети, моя малка акума! Лети и очерни сърцето ѝ! - засмя се.
...
В училището.
Акума се настани в химикалката на Ейдриън.

- Здравей, Жената Факла. Аз съм Хълкмод - каза Хълкмод свързвайки се с Клоуи чрез пеперудата.

- Здравей, Хълкмод - като хипнотизирана отвърна тя.
- Аз ще ти помона да си върнеш Ейдриън, а ти в замяна ще ми донесеш чудотворците на Калинката и Черният Котарак! - каза Хълкмод.
- Съгласна! - Клоуи направи злобна усмивка и впусна акумата в изпуснатия химикал на Ейдриън.
Тя цялата избухна в пламък. Ако уцелеше случаен миновач, той се превръщаше в Ейдриън, но ако прещракнеше химикала, тя можеше да изпепели някого до смърт.
...
- Маринет... Маринет, ставай! - прошепна Тики.
- Какво... ? Сънливо попита Маринет.
Те не осъзнавах, че Плаг ги наблюдава. Той ахна и събуди всички.
- Изчезвай, Плаг! В момента нямам от смърдящото ти сирене! - каза Ейдриън, заровил глава във възглавницата.
След кратка пауза Маринет стреснато попита:
- Черен котарако? - махна ръката му от коремчето си.
- Какво..? - той се обърна и видя Маринет, чудотвореца ѝ (Тики) и Плаг (неговият чудотворец). - Калинке?
Тя се усмихна.
- Хайде, стига сте се обяснявали в любов! Клоуи е подивяла! Тя е пламенна жена и като имам предвид пламенна, наистина гори и хвърля огън! - каза притеснено Тики.
- Хей..! - каза Плаг намествайки се до чудотвореца на Маринет.
Тики въздъхна.
- Маринет... Аз... - започна Ейдриън, но беше прекъснат от Тики.
- Хайде, Маринет! Време е за превръщане! - каза Тики и задърпа Маринет.
- Хайде, Тики! Ти си! - след което започна да се превръща.
Появи се маската и облеклото и накрая колана. Тя направи спецефичното си движение и вече беше Калинката.
- Е, котарако, ти си на ход - каза тя и сложи ръка на рамото на Ейдриън.
Той се усмихна.
- Плаг, извади ноктите! - след думите си и той започна да се превръща.
Появи му се облеклото, котешките уши и накрая пръчката.
Той отиде до Маринет и започна:
- Ами... След като разбрахме... Какво? - отчая се той.
Маринет събра целия си кураж и го прегърна. Той изпадна в обятията ѝ, толкова шастлив, че няма накъде повече. Той я прегърна също и продължи речта си от по-късно:
- Ами... Маринет, аз исках да ти кажа, че... Аз.. Аз те... - беше прекъснат от нахлуването на Жената Факла (Клоуи под въздействието на Акума).
Те се разделиха набързо и застанаха срещу нея.
- Ейдриън, Ейдриън..! Излез където и да си! - повика го Клоуи летейки във въздуха като горяща факла.
- Днес нямаш късмет с него, Клоуи! - каза Калинката и се втурна да се бие.
- Ъгх... Обичам това момиче... - каза замечтано Ейдриън и тръгна след нея.

П.п.: Да я продължавам ли?