Всеки се учи от грешките си

Животът ми без Дилън

19 август -един ден преди да замина на почивка с Вивиан се видях с Лия . Имах нужда да се видя с нея защото очевидно не можех да приема раздялата ми с Дилън ,все пак 6 месечната ни връзка приключи просто с SMS .

-Лия ,просто не ми понася раздялата той ми липсва...
-Можеш ли да ми кажеш ,защо?
-Еее нямам особено много причини , но го обичам все още.
-Всичко ще отмине ще намериш по-добър от него.. Някой който поне няма да те зареже по този начин. А и нали имаш все някъкви чувства към Иан той също... Може пък с него нещата да се получат.
-Съмнявам се, все пак след онзи ден в парка той не ми е писал. Може и да се е отказал от мен . Не знам ,но заминавам и всичко ще се подреди.
-Ето ,дори можеш да се запознаеш с някой готин ,а аз ще съм ви кума на сватбата.-ми каза под формата на шега.
-Права си ,но трябва да тръгвам имам да дооправям багаж.
-Добре чао.-ми каза и ме прегърна силно.
-Ще ми липсваш!
-И ти ще ми липсваш.-ми каза тя.

След 20 минути вече бях в къщи. Трябваше да проверя дали съм си взела всичко нужно . Нямах търпение да тръгнем.

                            ********

2 часа по-късно бях у Вив. Редяхме багажа в колата ,но се оказа че няма да се съберем на седалката. С нас бяха по-малките ни досадни сестри заедно с единственото момче ,което беше с нас в колата. Но за жалост дори нямаше 9 години което означаваше ,че сме с 7 години по-големи от него . Наложи се да свалим седалките и да се свием в ъглите на багажника .
30 минути по късно всички бяхме в колата . Кой крак върху нечия глава коя ръка върху някоя друга част от тялото . Но в крайна сметка тръгнахме. Имахме късмет ,че стъклата на колата бяха затъмнени ,защото иначе щяха да ни помислят за банда бежанци. Всичко беше доста забавно докато не ни напече слънцето отзад. И нямаше как всички да бъдем на сянка. След 5 часовият път до морето и кооперацията на Вивиан и родителите й стоварихме багажа в апартамента, облякохме си банските и потеглихме към плажа. Всяка година ходехме на един плаж , а миналата година Вив се беше влюбила в момче с което така и не се запознахме. Бяхме почти кърпа до кърпа и заради това разбрахме ,че се казва Никола. Не мислехме ,че ще го видим отново ,но явно съдбата отново ги събра на един плаж. Отново го видяхме ,но този път беше по-красив от миналата година. Минаха няколко дни пълни със забавления . Излизахме и се разхождахме на всякъде ,просто беше прекрасно. Нищо че за 3 път бях там само за това лято. Както си лежахме една вечер в стаята ни с Вив ,Иан вече не ми се сърдеше и за това ми беше писал. Написа ми куп мили неща и също така ме предупреди някой да не ме отвлече ,защото съм била много срадка... Но както и да е ... само заради едно съобщение затреперих и не спрях да препрочитам, то гласеше:

-Нати исакм да ти кажа ,че имам много големи и истински чувства към теб.. Предпочитам всичко това да стане на живо след като се върнеш ,но не мога да чакам.. Е все пак ще те попитам, кога искаш да ти предложа!?
-Как така не разбирам..?-отговорих супер очудена от въпроса му, все пак може ли аз да му кажа кога да ми предложи ...
-Ами мога да ти предложа сега, но може и когато се видим.. Кога искаш?
-Оо нямам представа, когато ти прецениш ,че искаш да имаме връзка.. аз съм тук.☺

Той не отговори нищо ,от което се почувствах леко странно ..имах шанс да му стана гадже но нищо не стана.. Леко се розочаровах и до като се усетя вече бях заспала. На сутрита аз и Вив отидахме да закуким след като се измихме ,но вече всички бяха станали.. казаха ни да хапнем от готовите сандвичи на масата и да се оправим за плажа. Даваха доста зор явно се бяхме поуспали ,но не им обърнахме особено внимание. Час по-късно бяхме готови и потеглили към плажа . Беше най-топлият ден от престоя ни там за това бързахме , за да стигнем по-бързо. Когато вече бяхме на плажа на бързо опънахме хавлиите си и се потопихме в хладната морска вода. Бях свикнала да говоря с Дил когато не съм в града и ми липсваха обажданията му ,но нямаше връщане назад.. Иан също беше заминал ,но на екскурзия с останалите лостаджии. Нямаше особено време и за това не очаквах да ми пише или да ми се обади. Просто се наслаждавах на щастливите хора около мен и също така цялата гледка която беше изумигелна.

Почивката беше към края си и това не ни хареса особено. Прибрахме се по -рано за да може да почистим и да започнем да си стягаме багажа . Ден по-късно бяхме готови да потегляме обратно към в къщи. А точно тогава и времето се развали напълно... Прекарахме пътя на дъжд и силна музика. Истината беше ,че бахме много донолни от малката ни почивка.
Няколко часа по-късно когато стигнахме пред дома на Вив родителите ми ме чакаха там. Стоварихме багажа разказахме си някои случки и си тръгнихме към вкъщи. Бях уморена от пътя затова още като се прибрах се проснох на леглото си и заспах дълбок сън , независимо ,че беше само 19:00 часа.