Всеки се учи от грешките си

Първият ден след раздялата

След като се събудихме и закусихме видях, че имам нови съобщения на които трябваше да отговоря. Първото съобщение беше от Иан :

-Ще можеш ли да дойдеш в 11:00 ,защото имам промяна в тренировката?
-Да, естествено!

Той не ми отговори ,а аз отворих другото си съобщение. Беше от Дил...

-Наистина ли искаш всичко да приключи?
-Ти реши ,че всичко свърши не аз.
-Напротив това ,че те блокирах не означава че не искам да сме заедно.
-Нали не вярваш на мен ,а на другите.. Стани гажде на доностника ти ,не на мен.
-Натии съжалявам просто не знаех какво да направя а и ми стана много тъпо. А и ако мислиш , чене те обичам...
-За това реши да скъсаме ли..?
-Не ,съжалявам..
-Не знам..какво да кажа.

Малко след това той ми се обади много разстроен почти се беше разплакал ,но бях твърда с него.. колкото и да не ми се искаше. Същият ден бях много заета, но трябваше да се срещна с Иан, а след разговора ми с Дил той също поиска да се видим следобяд. И аз се съгласих. Първо отидохме на тренировката на Иан и там поговорихме на саме докато Вив ни изчака при пирателите на Иан.

-По добре ли си?-ме попита загрижено той.
-Да. А ти наистина ли мислиш нещата, които ми каза снощи?
-Да всяка една дума е вярна...
-Точно на този отговор се надявах😄😄
-Е след като разбра истината какво мислиш?
-Ами не знам какво да мисля и съжалявам че ще ти го кажа, но точно сега не съм сигурна към кого имам чувства ..
-Добре а ще ми разкажеш ли по-подобно как те заряза Дилън ?
-Да.-подробно му разказах всичко което се бе случило с разбивача на сърца 👊 .

Понеже говорихме дълго време Иан реши да каже на останалите момчета ,че е много уморен ,за да остане при мен. В един момент бях седнала пред него (кръстосахме си краката) ,а той искаше да ми каже нещо на ухото . Започна да ме дърпа към себе си ,но не успя да ме приближи много от първият път . Аз усетих че иска да се опита да ме целуне и в този момент една широка усмивка цъфна на лицето ми. След няколоко опита да ме доближи до себе си успя да ме накара и седнах до него. Чувството беше като на двойка влюбени насред парка седнали на пейка гледайки природата около тях . Забравих да спомена ,че той тренираше в парка на лостове с приятелите му. Както си седяхме ,той си наведе към мен и ми прошепна:

-Обичам те!

Засиях от щастие ,но не можех да му отвърна със същият отговор и започнах да увъртам темата. След още 30 минути бъбрене и намеци от негова страна ,той просто стана и каза ,че има работа. Също така спомена думите: