Bloodlust Psycho

Глава 6

Измина месец, може би два. Хосок беше спря да брой дните от както младото момиче лежеше безжизнено на леглото. Сърцето и работеше, мозъка също, но за жалост тя все още не бе отворила очите си.
Хоуп се обвиняваше всеки ден. Измъчваше го нещо, което дори той самият не можеше да разбере.
От както Нари беше в такова състояние, Хосок не работеше. Седеше неотлъчно до леглото с надеждата , че Сон отново ще отвори очи.
Хората смятаха ,че Хоуп беше мъртъв. Вярваха на слухове, разпространени от един на друг. Реално той беше непокътнат ,и всичко това го изкарваше извън равновесие. Но колкото и да се дразнеше , той не предприе мерки. Продължаваше да наблюдава момичето, което му беше влезнало под кожата за отрицателно време.
Нещо дълбоко в него го караше да съжалява за отношението си към нея. За това как я третираше като кученце. Не разбираше от къде идваха всички тези чувства. В главата му бе настъпила суматоха. Различни мисли се витаеха на ляво и на дясно , карайки Чон Хосок да откачи. Не можеше да спи, не можеше да яде. Не правеше нищо друго освен да гледа Нари, чието състояние беше едно и също.
Лухан също беше до нея. Правеше тестове, за да разбере защо момичето още не бе отворило очи. Но апаратурата с която той разполагаше , не беше достатъчна за да стигне до избраната от него цел.
Чул седеше вярно до приятелят си. Веднъж в живота си го бе виждал толкова съсипан и объркан. И знаеше точно как да го окуражи. Опитваше се да го разсейва. И се получаваше , но за твърде кратко време. Както седеше спокоен, нещо щракваше в главата на Хосок и с бързи крачки той се връщаше обратно в стаята на пострадалото момиче.

...

Хосок седеше в офиса си погълнат от собствените си мисли. В този момент Лухан влетя през вратата.
-Хосок открих нещо. - момчето каза задъхано.
При чутото Хосок скочи от мястото си.
-Какво е?- Чон попита с нотка надежда в гласа си.
-Вътрешен кръвоизлив. Ако не го открием ,за няколко дена тя може да си отиде. Проблема е че нямам уредите с които да извърша процедурата. -Лу обясни подробно на шефа си.
Хосок замръзна на място.
"Нари ще си отиде?" помисли си на ум Хоуп. При самата мисъл сърцето го сви. Придърпа стола си , сядайки . Размишляваше дълго време преди да грабне телефона си, набирайки непознат номер.
Лу седеше на вратата , гледайки объркано Хосок.
-Такуя. Хосок е.Имам нужда от помощта ти.... -последва мълчание от страна  на младежът преди отново да проговори.- Спешно е ще ти платя колкото искаш.... Ще ти дам Лухан за да се разберете какво точно ви трябва.- Хосок връчи телефона си на Лу.
Момчето излезе извън офисът му разговаряйки с доктора.
Такуя беше известен доктор в Япония. Може би един от най-известните на континента. Познаваха се с Хосок от може би година-две. Такуя спаси живота му. Всичките белези , които Хосок имаше и вече избледняваха , бяха грижовно третирани от доктор Терада.
Няколко минути по-късно , Лухан се върна ,връчвайки мобилното устройство на Хосок.
-Ще пристигне тук във вторник. - Лу оповести шефа си.
Поглеждайки календара, Хосок забеляза ,че вторник е след 2 дена.
"Дано не е късно" Хосок се помоли въздишайки тежко.
Два дена по-късно Такуя пристигна в Куанджу. Хосок се молеше всичко да мине по вода без усложнения.