Bloodlust Psycho

Глава 3

Всичко , което беше научила току що за похитителя си , шокира Сон Нари. Да тя знаеше ,че той е побъркан , но не беше предполагала да е толкова изперкал.  Да убиеш родителите си. Случвало се е многократно да чуе за подобен случай по новините. Но да извършиш нещо подобно и да си доволен от това... Хосок е за психиатрията. Не всъщност не. Хората там бяха къде по-нормални от Чон Хосок. 

-Просто изпълнявай наръките му. Това е единствения вариант да оцелееш. - Канг Чул се опъна на , не толкова удобният диван, поставяйки ръцете си зад главата си.

-Ами ако не искам да живея? - Сон Нари се изправи на леглото гледайки младото момче.

Чул извърна поглед към момичето.

-Защо имаш толкова черни мисли? - сухо се засмя знаейки отговора и, който така и не последва.

Двамата седяха в пълна тишина. Клоните се удряха в прозорците  поради силният вятър. Сняг се сипеше от небето , покривайки изцяло земята . Стотици мисли минаваха през ума на момичето. Какво ли щеше да и каже откачалката? Каква ли ще и бъде работата за него. Та тя е едно просто момиче. Нямаше способности. Не виждаше смисъл в това да бъде държана. 

Умората надделяваше . Въпреки усилията да остане будна, Нари нямаше достатъчно енергия, оставяйки съня да я погълне.

Чудовища, кое от кое по-страшно. Всичко беше в кръв. Изчадията бяха без лица. Преследваха момичето в сънищата и , а тя нямаше как да се измъкне. Виковете и огласяваха цялата стая събуждайки, отдавна заспалия Чул. Момчето се изправи гледайки въртящото се момиче.  Докосвайки челото и той установи ,че температурата и беше скочила няколко градуса нагоре. Запъти се към вратата , за да потърси медикаменти, когато се сблъска с разярения Хосок.

-Какво по дяволите се случва? Какви са тези писъци?! 

Чон погледна зад рамото на довереният си приятел , виждайки момичето. Усмивка веднага се настани на измореното му лице. 

-Моля те Хосок не прави нищо за момента. - Чул се дръпна на страна, когато шефът му му даде знак да се разкара от пътя  му. Психопатът застана пред момичето, поставяйки ръцете си на кръста.  Гледаше я как се мъчеше. 

-Остави я. Ще се оправи. - без да поглежда на страни той нареди на Чул да не взима каквито и да е било мерки. Младото момче , беше готово да си отвори устата, но знаеше ,че няма смисъл.