Bloodlust Psycho

Глава 8

Все още ситуацията оставаше неясна за младото момиче. Тя недоумяваше какво ставаше, къде отиваха. Не знаеше дори на къде набитият мъж я водеше.

-Какво става?!- Нари повиши леко тон, издърпвайки ръката си от грубата хватка на мъжа.

Разгневен от действията на момичето, Хан Сол се обърна, очите му потъмнели от ярост. За негово разочарование, млада девойка вече беше свикнала с грубото отношение към нея от мъжката част в имението. Не че имаше други жени тук. Или може би имаше , но тя все още не ги беше открила.

Колкото и да се опитваше и извлече информация за местонахождението си или дори да разгледа имението, опитите и винаги завършваха с провал. Огромна част от сградата , в която за момента живееше , оставаха пълна загадка за Нари. Любипитството я пронизваше , но тя така и не постигна успех с разгадаването на другата част от огромната къща.

-Полицията  е по петите ни! Знаеш ли какво значи това? - Хансол повиши тон, вдигайки ръката си във въздуха, готов да удари  лицето на жената пред него. Но погледа и все още беше прикован към него, без капка страх. Може би вътрешно единствено, но след като беше опознала почти всеки един в това имение, Нари знаеше отлично как да се справи с твари като него.

-Това означава ,че ченгетата ще ти сритат задника. Прекрасна новина за ушите ми.- момичето извъртя очи, долавяйки тежкото и разярено въздишане на мъжа пред нея.

Тъкмо когато беше готова просто да се запъти към стаята на похитителя си, фалшив смях я накара да замръзне на място.

-Скъпа, скъпа Нари. Явно не си наясно как стоят нещата с мафията ни хмм? - Хансол се подсмихна, знаейки  че девойката беше изострила слуха си да чуе какво грубиянът имаше да казва.- Никой не знае ,че си отвлечена. Никой няма да повярва на думите ти. Единственото, което ще получиш щом  полицията ни докопа , е няколко куршума в главата. Но предполагам това няма да е от огромно значение за теб. Все пак ти искаш да се отървеш от нас, а смъртта е най-бързия вариянт никога повече да не погледнеш онези лоши чичковци , които нараниха бедното безпомощно момиченце. - гласът на Хансол беше изпълнен с подигравки отправени към дамата пред него.

Вярно беше ,че нямаше кого да докладна на полицията ,че е изчезнала. Ако момичето бъде заловено, вероятността да се сбогува с живота си надвишаваше 100%. Все пак тя бе тясно свързана с шефа. Единствените хора, който биха съдействали за това ,че тя няма връзка с тези хора бяха Лухан или Канг Чул. За жалост , тя смяташе ,че нито един от двамата не биха и помогнали. Биха предпочели да спасят живота си и да продължът да работят да Хосок, вместо да помагат на някакво момиче.