Имай едно наум 2: Студентски бъркотии

1 ГЛАВА

                                                          От името на Гастон

-Ставай! – усетих как Нина ме побутва леко по гърба.

-Нина, моля те, искам да спя още! – изрекох сънено като не помръднах.

-Гастон, ще закъснеем за лекции, ставай! – продължи тя.

-Няма да закъснеем, аз ще те закарам! – гушнах възглавницата си силно.

-Добре, тогава... – Нина стана от леглото, но изведнъж усетих студена струя вода по лицето си. – Така е като не искаш да ставаш. – усмихна се тя.

-Нина, какво правиш? Целият съм мокър. – обърнах се към нея като се направих на сърдит.

-Пада ти се, като не ме слушаш какво ти говоря. – изсмя ми се в лицето.

-Ах, ти... – изправих се, а тя започна да бяга. – Не можеш да избягаш, нали знаеш? Квартирата ни е малка, така че където и да отидеш, ще те хвана! – започнах да бягам след нея.

Гонихме се като малки деца около 5 минути, след което вдигнах Нина на ръце и я целунах нежно. Без да ме вижда отворих кутията с брашно, която беше на плота и я изсипах цялата на главата и.

-Гастон, ще те убия! – изкрещя те, но продължаваше да се усмихва.

-Това да ти е за урок! – смеех се на глас. – Толкова си сладка с това брашно на главата! – никога нямаше да ми писне да гледам Нина, защото тя беше винаги прекрасна, във всеки момент. Когато става сутрин и се опитва да ме събуди, когато си мие зъбите, когато се чувства притеснена и знам, че само аз съм човекът, който може да я успокои, винаги, защото това беше Нина за мен – ВСИЧКО!

-Тогава, след като толкова ти харесва, ето ти и на теб малко! – изкрещя Нина и изсипа останалото брашно на моята глава.

-Не се сърди, но сега ще закъснеем наистина, защото ще трябва да си вземем душ и двамата и да знаеш, че аз ще съм първи... – прекъсна ме.

-Не и ако влезем едновременно. – отвърна закачливо. Пуснах я на земята, а тя започна да ме бута към банята.

-Не мога да повярвам, че ми предлагаш това, Нина! Толкова си непредсказуема! – продължих да се смея, но беше очевидно, че намеренията и са сериозни.