Имай едно наум 2: Студентски бъркотии

3 ГЛАВА

От името на Нина

Прибрах се след срещата ми с Луна. Бях доста объркана от целия ни разговор. На всичкото отгоре Гастон беше доста мълчалив, което беше странно.

-Станало ли е нещо, мили? – беше седнал на леглото, а аз до него и сложих ръката си на неговото рамо.

-Не, нищо не е станало. Днес цял ден бях на лекции и не се случи нещо особено. Как мина срещата с Луна? – обърна се към мен Гастон.

-Добре, поговорихме си доста. Настанила се е в общежитието и иска да се поразходим за да опознае града. Ще и покажа някои местенца тези дни.

-Да, разбира се, добре. – отвърна Гастон разсеяно, след което телефонът му звънна. Той стана и отиде в коридора.

Нещо се беше случило. Сигурна съм, а и крясъците на Гастон потвърдиха тези мои мисли.

-Виж, не знам откъде си ми взел номера, но повече не смей да се обаждаш, ясен ли съм? Правете каквото искате!...Как смееш да ме обиждаш? Я си гледай работата! – след това Гастон влезе бесен в стаята. С кого ли говореше?

-Гастон, какво става? – попитах притеснено.

-Нина и ти ли започваш? И ти ли искаш да ми кажеш какъв егоист съм? Спести си притесненията, ясно? – разкрещя ми се, а аз не знаех какво да мисля.

-Добре, виждам, че си ядосан, затова като се успокоиш тогава ще поговорим. – станах от леглото и отидох в кухнята за да приготвя нещо за вечеря.

През цялата вечер Гастон беше не изрече нито думичка, така и не успяхме да поговорим. За първи път той не ме прегърна, когато си легнахме и се почувствах зле, защото беше очевидно, че не искаше да ми сподели, а аз не знаех как мога да му помогна. Замислих се за случилото се днес и за това, за което ме помоли Луна. Какво щях да правя? Да излизам Симон щеше да бъде най-глупавото нещо, но може би трябваше да измисля план. Реших, че е по-добре да излъжа Симон, да го поканя на среща, но на мое място щеше да отиде Луна. Да, това беше перфектният план. Така нямаше да се налага да излизам с човек, с който нямах желание да се виждам. Успокоих се и радвайки се на собствения си план, който не беше съвсем ясно дали ще бъде успешен, съм се унесла.

На сутринта за мое учудване Гастон беше вече станал.

-Добро утро! Направил съм закуска на най-прекрасното момиче на света. – усмихна ми се и се хвърли да ме прегръща.