От името на Нина
Прибрах се след срещата ми с Луна. Бях доста объркана от целия ни разговор. На всичкото отгоре Гастон беше доста мълчалив, което беше странно.
-Станало ли е нещо, мили? – беше седнал на леглото, а аз до него и сложих ръката си на неговото рамо.
-Не, нищо не е станало. Днес цял ден бях на лекции и не се случи нещо особено. Как мина срещата с Луна? – обърна се към мен Гастон.
-Добре, поговорихме си доста. Настанила се е в общежитието и иска да се поразходим за да опознае града. Ще и покажа някои местенца тези дни.
-Да, разбира се, добре. – отвърна Гастон разсеяно, след което телефонът му звънна. Той стана и отиде в коридора.
Нещо се беше случило. Сигурна съм, а и крясъците на Гастон потвърдиха тези мои мисли.
-Виж, не знам откъде си ми взел номера, но повече не смей да се обаждаш, ясен ли съм? Правете каквото искате!...Как смееш да ме обиждаш? Я си гледай работата! – след това Гастон влезе бесен в стаята. С кого ли говореше?
-Гастон, какво става? – попитах притеснено.
-Нина и ти ли започваш? И ти ли искаш да ми кажеш какъв егоист съм? Спести си притесненията, ясно? – разкрещя ми се, а аз не знаех какво да мисля.
-Добре, виждам, че си ядосан, затова като се успокоиш тогава ще поговорим. – станах от леглото и отидох в кухнята за да приготвя нещо за вечеря.
През цялата вечер Гастон беше не изрече нито думичка, така и не успяхме да поговорим. За първи път той не ме прегърна, когато си легнахме и се почувствах зле, защото беше очевидно, че не искаше да ми сподели, а аз не знаех как мога да му помогна. Замислих се за случилото се днес и за това, за което ме помоли Луна. Какво щях да правя? Да излизам Симон щеше да бъде най-глупавото нещо, но може би трябваше да измисля план. Реших, че е по-добре да излъжа Симон, да го поканя на среща, но на мое място щеше да отиде Луна. Да, това беше перфектният план. Така нямаше да се налага да излизам с човек, с който нямах желание да се виждам. Успокоих се и радвайки се на собствения си план, който не беше съвсем ясно дали ще бъде успешен, съм се унесла.
На сутринта за мое учудване Гастон беше вече станал.
-Добро утро! Направил съм закуска на най-прекрасното момиче на света. – усмихна ми се и се хвърли да ме прегръща.
ESTÁS LEYENDO
Имай едно наум 2: Студентски бъркотии
FanficКрай на училището! Нина и Гастон са вече студенти и са готови да отворят нова страница в своя живот. Те живеят заедно и се любуват на всеки един споделен момент. Всички пречки и проблеми са преодолени или пък... може би не? Определено не и когато на...