Имай едно наум 2: Студентски бъркотии

7 ГЛАВА

От името на Нина

Когато Гастон си замина, всичко стана някак пусто. Бях сама, но имах чувството, че се задушавам. Стоях близо час легнала на пода и гледах към вратата. Надявах се, че той ще размисли и ще се върне, но не го направи. Нямах сили да се изправя дори. Изведнъж телефонът ми иззвъня в тишината, бавно се изправих и когато стигнах до леглото за да го извадя от чантата си, видях, че Луна ме търси. Вдигнах й:

-Ало, Нина, какво правиш? Писа ми, че ще ми се обадиш, а не го направи. Случило ли се е нещо?

-Луна, нямам сили...аз...имам нужда да говоря с някого, ела, моля те! – заплаках силно, а отсреща чух разтревоженият глас на приятелката ми.

-Нина, какво е станало? Гастон не е ли там?

-Аз...не исках да става така, аз...просто ела! – не можех да свържа думите си дори в едно просто изречение.

-Добре, миличка, веднага тръгвам, само се успокой! – каза Луна и затвори.

След 20 минути тя беше вече на вратата, аз лежах на пода. Луна влезе, защото беше отключено и когато ме видя в това състояние, веднага се втурна към мен.

-Приятелко, какво има? Защо лежиш така? Къде е Гастон?

-Гастон, той...просто си тръгна...ние се скарахме... – изговарях думите накъсано. – аз го обидих, Луна, казах му много лоши думи, ударих го и сега той ми е сърдит.

-Оу, горкичката ми, спокойно, ще се оправите, случва се при всички. Вие се обичате и съм сигурна, че Гастон не би издържал и ден без теб. – прегърна ме Луна.

-Не, ти не го видя, той се държеше толкова безразлично към мен...Луна, ако Гастон не ми прости ще умра, разбираш ли? Аз не мога да живея без него, той е всичко за мен, не знам какво ще правя ако той не се върне, но аз съм глупачка, защото му наговорих онези ужасни неща, никога няма да си го простя.

-Нина, убедена съм, че ще се сдобрите, виж, може би му трябва време да помисли, но сама ще видиш, че скоро той ще се върне. Стига си лежала на пода, изправи се и нека седнем на леглото! – хванах ръката на Луна и с нейна помощ се изправих, с бавни стъпки поехме към леглото къдете седнахме. Луна отново започна да говори:

-Нина, ти си прекрасен човек. Искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен, запозна ме със Симон. Той е най-прекрасното момче, което съм виждала. Утре се разбрахме да се срещнем отново. Наистина той ме кара да се чувствам много добре, никой не го е правил за мен. Отдавна не съм била толкова влюбена. – изтръпнах когато чух това. Получих поредния удар, който буквално ме прободе като стрела. Трябваше да й кажа истината – за облога, за Матео, за всичко, но...тя сияше, беше щастлива, тази новина щеше да я нарани, а сега тя е единственият човек, на когото мога да разчитам, но...